Копие. Френцуския вице-консул в Диарбекир до  г-н Констсанс, француския посланик в Цариград. Диарбекир, 2 декември 1903 г.

През вчерашния ден 1 декемврий 186 българи заточеници пристигнаха в Диарбекир, между които се намираха също неколко свещеници. Тези нещастници, изтощени от умора, покрити с дрипи, брутализирани от войниците и жандармите, които ги конвоираха и които ги биеха за да ги накарат да вървя, при пристигането си беха в едно състояние, което бе болезнено да се гледа. Много между тех, които беха в невъзможност да продължат пътуването пеша беха натоварени, почти трупове, било на камилите, било на коне или магарета.Те влезоха в града минавайки през една тълпа от мюсулмани, които намираха случай да прояват своя фанатизъм, се пуснаха да ги ругаят и да им отправят всекакви проклинания. В следствие на бруталния и жесток начин по които беха третирани, некои от тех починаха по пътя. Само между Суверек и Диарбекир осем умреха и седем други починаха в самия ден на пристигането им в последния град. Всички беха затворени в един хан преобразен за случая в затвор, където се намираха други седемдесет и пет техни сънародници, пристигнали неколко дена по-рано. Една строга заповед забранява който и да е да се приближи до тех, така тези бедни хора, лишени от всичко,  немайки с какво да се покрият и получавайки много слаба храна, са обречени да живеят в такива тежки условия, че ако техното задържане би се продължило, и ако особен, холерата която върлува в редка форма в града би се предала между тех, в кратко време, биха останали само неколко живи между тех.

Гис

/с молив/ Ноел Бъкстон

Поч. секретар на Балканския Комитет