Писмо-отговор / Март 1902 г./ на Пандопулос [ Пърличев ] до Гроздов [Лозанчев ]. Оригинал. Ръкопис, разшифрован от Пърличев
Автор: К.Г.П.
Преди още да се опознаем добре, идеята пак ни е свързвала. Но работата и нуждата ни сближиха още повече, а това сближение отвори помежду нас по-широк път за свободно и искрено разменени на общите ни мисли и чувства. Ползувайки се от тази ни душевна връзка, аз ще си допусна в това писмо следующите забележки и впечатления по повод на последното ти писмо.
Като се върнах от там тука, аз прочетох отново статията „Едно зло“, прочетох внимателно и допълнителната ти забележка, за която беше ме предизвестил и устно там.
„Едно зло“ е написана под натиска на личните чувства и мисли на автора му, т. е. там напълно личи моето аз. Сега ако моите съждения и заключения в него са истински и верни, както и се надявам, тогава нямо що да възразя против туй, че между редовете на статията вее духът на песимизма. Но в такъв случай песимизъм би трябвало да се търси и вижда по-скоро в самия ред на нещата, отколкото в възгледа на техния копирвач. Аз мисля, че с такъв песимизъм, който отразява действителността, ще се постреснат малко от недоброто ни положение всички ръководители, когато пък твоята забележка има за цел от една страна да предпази от възможно разочарование всички четци, но пък от друга страна не по-малка разслабеност би последвала за тях, ако се хранят с такава прекалена самоувереност, която дохожда до самообълщение и илюзия, че можем да вършим и работи, които в същност не са по силите ни. Не бихме ли желали например, да имаме за учители в Солун, Битоля и пр. хора като Матов, Тошев, Груев, вместо разни Стоиловци и Димитровци, или мислим, че стига да ги пожелаем и ще ги имаме. Организацията не само ги е искала, но се е и борила и бори за такива, а при все това, че не може всякога и всякъде да ги има. Не би ли желал ти да имаш заместник на Сугарева там, та да не се чувствуваш сега толкова обезсилен? Но може ли да се изкалъпи такъв заместник? И аз не щях да напусна Воден с душевна скръб и сълзи на очи, ако предадех ръководенето на работите в ръцете на по-вещи и опитни хора; но къде ги…. А недейте мисли, че тука ги има, даже аз бих ви помолил да обърнете вниманието на тукашните другари главно върху тайнствеността, която съвсем отсъствува у тях. Добре би било даже да ги поограничите в действията им, докато дойде може би Атанас. Това ви го казвам по длъжност, толкова повече, че и двамата граждани съветници изказаха пред мен подобно мнение. Та изобщо трябва да се помирим с факта, че въпреки нашите най-добри пожелания, съществуват и много неща вън и независимо от тях; и второ, не всякога можем да разиграваме света на такова хоро каквото уйдиса на нашата свирка.
Но ако съществуват и нередовни неща, това може да ни наведе само на мисълта, че трябва да ги поправим до колкото се може. И като развием и оползотворим ония сили, средства и способности, с каквито Организацията разполага, тогава не ще да има нужда да и приписваме онова, що тя няма.
Подрумското писмо, макар и в резюме, изглежда наистина сериозно, но важното е какво да се предприеме в случай че българското правителство откаже да обърне внимание на тоя подземен призив на роба.
Synergie A.M.
Писмо-отговор / Март 1902 г./ на Пандопулос [ Пърличев ] до Гроздов [Лозанчев ]. Оригинал. Ръкопис, разшифрован от Пърличев
Автор: К.Г.П.
Преди още да се опознаем добре, идеята пак ни е свързвала. Но работата и нуждата ни сближиха още повече, а това сближение отвори помежду нас по-широк път за свободно и искрено разменени на общите ни мисли и чувства. Ползувайки се от тази ни душевна връзка, аз ще си допусна в това писмо следующите забележки и впечатления по повод на последното ти писмо.
Като се върнах от там тука, аз прочетох отново статията „Едно зло“, прочетох внимателно и допълнителната ти забележка, за която беше ме предизвестил и устно там.
„Едно зло“ е написана под натиска на личните чувства и мисли на автора му, т. е. там напълно личи моето аз. Сега ако моите съждения и заключения в него са истински и верни, както и се надявам, тогава нямо що да възразя против туй, че между редовете на статията вее духът на песимизма. Но в такъв случай песимизъм би трябвало да се търси и вижда по-скоро в самия ред на нещата, отколкото в възгледа на техния копирвач. Аз мисля, че с такъв песимизъм, който отразява действителността, ще се постреснат малко от недоброто ни положение всички ръководители, когато пък твоята забележка има за цел от една страна да предпази от възможно разочарование всички четци, но пък от друга страна не по-малка разслабеност би последвала за тях, ако се хранят с такава прекалена самоувереност, която дохожда до самообълщение и илюзия, че можем да вършим и работи, които в същност не са по силите ни. Не бихме ли желали например, да имаме за учители в Солун, Битоля и пр. хора като Матов, Тошев, Груев, вместо разни Стоиловци и Димитровци, или мислим, че стига да ги пожелаем и ще ги имаме. Организацията не само ги е искала, но се е и борила и бори за такива, а при все това, че не може всякога и всякъде да ги има. Не би ли желал ти да имаш заместник на Сугарева там, та да не се чувствуваш сега толкова обезсилен? Но може ли да се изкалъпи такъв заместник? И аз не щях да напусна Воден с душевна скръб и сълзи на очи, ако предадех ръководенето на работите в ръцете на по-вещи и опитни хора; но къде ги…. А недейте мисли, че тука ги има, даже аз бих ви помолил да обърнете вниманието на тукашните другари главно върху тайнствеността, която съвсем отсъствува у тях. Добре би било даже да ги поограничите в действията им, докато дойде може би Атанас. Това ви го казвам по длъжност, толкова повече, че и двамата граждани съветници изказаха пред мен подобно мнение. Та изобщо трябва да се помирим с факта, че въпреки нашите най-добри пожелания, съществуват и много неща вън и независимо от тях; и второ, не всякога можем да разиграваме света на такова хоро каквото уйдиса на нашата свирка.
Но ако съществуват и нередовни неща, това може да ни наведе само на мисълта, че трябва да ги поправим до колкото се може. И като развием и оползотворим ония сили, средства и способности, с каквито Организацията разполага, тогава не ще да има нужда да и приписваме онова, що тя няма.
Подрумското писмо, макар и в резюме, изглежда наистина сериозно, но важното е какво да се предприеме в случай че българското правителство откаже да обърне внимание на тоя подземен призив на роба.