Акции на боевите сили във Воденския район по време на Илинденското въстание.

12. При село Гутово, в местността“ Корада“ на 6 юни 1903 година войводата Ташо Островски на чело на около 60 души четници се сражава с 1000 души войници в продължение на три часа време, в резултат на което четата дава един убит, а войската 12 убити и 5 ранени.
13. На 26-ти юни, Ташо с 18 души се сражава по-вече от два часа време с 30 души войници и арнаути при с. Луковец. От турска страна са паднали 12 души, без жертви за четата. По тоя повод селяните избягали във Воден. 40 души от тях били арестувани; след като освободили по-повечето , 12 души били задържани.
14. Между селата Пожарски и Горно Родево при местността“ Гьорчеви колиби „, Ташо с 60 души четници е завързал на 28 юли сражение с многобройна войска; в резултат на което паднали 30 души войници, без никакви жертви от четата.
15. На 24 юли Ташо се приближил предпазливо до малкия мост на железопътната линия при село Острово, разрушил го с помощта на ключове и други инструменти, като нападнал и турския пост, от състава на който паднал един войник убит и един башибозук. По тоя повод 8 души селяни от Острово били арестувани.
16. Георги Тоцев, друг местен войвода , на 30 юли е имал една престрелка с отделение войска и три-четирима арнаути при село Теово. От четата не е пострадал никой, а паднали са 6 души войници и един арнаутин Като за отмъщение, след това са били убити двама братя от Теово и двама от Пътеле.
17. На местността „Скалата“ в околността на село Нисия, на 4 август, същата чета на Георги Тоцев от село Саракиново, на брой 36 души е водила четири часа сражение с 200 души войници. В резултат двама четници били ранени , от противната страна 10 души войници и трима арнаути, Нисийските поляци, убити, а 30 души селяни арестувани.
18. На 8 август войводата Лазо Родивчето с четата си е имал престрелка без жертви, с едно войсково отделени, при местноспа „Келарче“, около селото Месимер.
19. Втора престрелка между четицата на същия войвода Лазо с 7 души и едно малко войсково отделение е станала на местноспа“ филчеви костени“, Месимерско. Този път е имало един войник убит и един ранен.
20. На 14 август при местността „фурка“ между селата Месимер и Владово Лазо Родивчето на чело на 6 души четници се е сражавал с едно войсково отделение от 60 души в продължение на по-вече от един час. От четниците един е бил ранен, а турците са дали 7 души убити и 2 ранени.
21. На 19 август Лазо Родивецът с 12 души другари опожарил бейския конак в село Под. В отговор на това пуснат бил аскер на свобода и ограбил къщята на това село, както и гроздето по лозята, след това отдал се на побоища, затваряне и окачване на селяните с главата на долу. Вследствие на това седем семейства от селото избягали във Воден и Негуш.
22. На 24 август Лазо Родивецът с 50 души четници слязъл в полето между Воден и Бер / Караферин/ и при село Пискулия скъсал телеграфните жици, като нападнал и палатките на войсковата част, разположена тук за охрана на железопътната линия Солун -Битоля. Турски репресалии: десетки селяни от Пискулия и Цармориново бити и арестувани, много къщи от околните села ограбени.
23. На 2 септември съединените чети на Лазо Родивчето и Георги Тоцев заловили с разузнавателна цел двама албанци-поляци и един местен селянин около Държиловските колиби. Поляците -албанци не се върнали обратно, поради което двама селяни от колибите били арестувани по подозрение.
24. Когато Лазар п. Трайков от Костурско се прехвърлил във Воденския район и трябвало да влезне в сражение около село Пожарско, Воденско, с войската, местният войвода Ташо се притекъл на помощ. Същият Ташо заедно с Георги Тоцев притекли се на помощ в село Чеган, дето се сражавал с турски аскер Алеко от Баница и Тане от Горничево, и двамата прибягнали от Леринско във Воденско, за да изгубят диря. Тук, в Чеган, от Воденските помощни сили били дадени три момчета убити.