През месец юни 1903 година военния министър Савов, прави признание пред Григор Начович: „ Българската войска не само не е въоръжена, но и че нравствено много е изпаднала и станала не способна да воюва и по тази причина той е на мнение, че требва да се избегне всека война с Турция“ – https://parlichev.com/bg/vmro/1903-godina-priznanieto-na-voenniya-ministar-za-sastoyanieto-na-vojskata/ . По същото време същия министър се среща със задграничния представител на Вътрешната организация Христо Матов и настоява за отлагане на въстанието, докато България бъде „готова“  през месец септември. За обещанията на военния министър, че България ще помогне на въстаниците свидетелстват Борис Сарафов и Даме Груев / Милетич. Л. Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов.  С., 1927, с. 24, 92-93 /. И през месец септември 1903 година, когато България би трябвало вече да е готова, военния министър не спираше с обещанията за мобилизация и военна намеса –  https://parlichev.com/bg/vmro/1903-godina-voenniya-ministar-obesthava/ . Сто и двадесет години по-късно, когато българските политици и историци с прискърбие заявяват, че България, както те наричаха васалното княжество, нямала възможност да помогне на въстаниците в Македония, те не знаят ли какви обещания даваше българския военен министър през 1903 година?