Атанас (Насо) Христов Джолев :  роден през 1898 година в с. Моноспитово – Македония е потомствен революционер. Баща му Христо Джолев и дядо му Велко Джолев са революционери от ВМОРО. Още на 14 години Атанас взима участие в революционното дело като член на селската милиция на ВМРО, но след като е разкрит през 1923 година бяга в България. Там става четник при Георги Въндев, а с препоръка от Алеко Василев е назначен за секретар на Щерьо Влахов. Ключов свидетел на така наречените Горноджумайски събития от септември 1924 година. След убийството на генерал Протогеров се противопоставя на убийците му.  Почива през 1986 на 88 години.

Кратка история на неговите спомени.

Мемоарите, под названието „ Горно Джумайските убийства на Алеко Василев( Орфански), Георги Атанасов( П. Вангелов), Ангел Коларов и др., тъй като аз се случих същата вечер на 14 Септември 1924 година там.“  са писани в гр. Струмица през 1973/74 година и са отпечатани поне в два машинописни екземпляра. Подробности по тяхното създаване дава внучката на Джолев Василка Караманова, която твърди, че по тава време само четирима са знаели за тяхното съществуване.

През 1974 г., годината на тяхното написване, един екземпляр е предаден на Борислав Мицков, професор в Педагогическата академия-град Щип.

През 1979 година втори екземпляр от спомените е предаден в ЦПА архив София от Атанас Наумов – Анци, който е написал в послеслов:  „ Настоящето копие ми е дадено от Насо за съхранение – 05.03.1979 г.“

През 2002 година спомените на А. Джолев са публикувани от Кирил Пърличев-внук в книгата „ Убийството на Тодор Александров“. София, 2002, с. 141 -159 https://parlichev.com/bg/ubijstvoto-na-todor-aleksandrov/

Четири години по-късно, през 2006 г., мемоарите се публикуват и в Скопие под заглавие  „Премрежињата на македонското револуционерно движење – Спомени“, Скопие, 2006 г., Спомени на Атанас Джолев“.

През 2010 година  Борис Караманов,  съпруг на Василка Караманова, предава екземпляр в Исторически архив на Македония – Струмица, като твърди, че това е оригинала.

Националистическия тупик.

Спомените на А. Джолев, на първо място, са от съществено значение за историята на ВМРО, но същевременно начина на тяхното интерпретиране от „ меродавните източници“ представлява христоматиен пример за политическата мъгла, която плътно е покрила историческата истина по много теми в обхвата на Македонски въпрос. Значимостта на тяхното съдържание е напълно игнорирана от „ висшите интереси“ както в София така и в Скопие. Надпреварвайки се в защита на национални каузи активисти в двете държави напълно пренебрегват историческото значение на многобройните документи от архивите на ВМРО, като ги подчиняват единствено на дилемата революционерите – българи ли са или македонци. В този аспект се тълкуват и спомените на А. Джолев. В Скопие, четири години след като спомените са публикувани в  „ Убийството на Тодор Александров“,  те виждат „бял свят“, не за да се разкрият описаните в тях събитията, а само защото Джолев е изразил политически позиции, различни от българската държавна доктрина. Дванадесет години след първото им публикуване, спомените на Джолев  се появяват през 2014 г. в софийски сайт с единствената цел да се заклейми Джолев като македонист, но да се отбележи, че са написани на български език. И в Скопие, и в София не се анализира съдържанието на спомените.  За сметка на този съществен пропуск в Скопие злорадстват, че в края на живота А. Джолев е възприел македонската държавна доктрина, а в София се радват, че спомените са написани на български език. С една дума важни исторически факти са сведени до противоборство на българската Уикепедия   срещу северно-македонската Викепедия. За един и същ човек двата източника твърдят, че е от различна народност, но никой от тях не се спира върху същността на историческият документ оставена от тази личност.

А. Джолев за Горноджумайските събития 1924 г.

Спомените на А. Джолев са публикувани за първи път в книгата „ Убийството на Тодор Александров“. София, 2002, с. 141 -159. – https://parlichev.com/bg/ubijstvoto-na-todor-aleksandrov/ . Те са един от многобройните документи приложени към историческото изследване посветено на обстоятелствата около убийството на члена на ЦК на ВМРО Тодор Александров. Събитие разтресло основите на Организация и ускорило значително нейният разпад. Горно Джумайските убийства от 14 Септември 1924 година, основната тема от спомените на Джолев, са последица от споменатото убийство и са неразривно свързани с този акт.  Убийството на водещата личност във ВМРО, единодушно е определено за значим и повратен момент в историята на революционната организация. Анализите на обстоятелствата около престъплението рефлектират върху широк кръг исторически изследвания. В този смисъл всяка стъпка водеща към разкрития е пропуснат момент от миналото и принос за бъдещето. За съжаление изминалите десетилетия са наложили ред негативни фактори, тежко обременили темата. Оказва се, че „ висшите интереси“ са непреодолима сила и оригиналните документи, свързани с конкретни значими исторически събития, са подчинени именно на тези интереси. Много теми от спектъра на Македонския въпрос включително убийството на Т. Александров и в частност спомените на А. Джолев биха могли да бъдат посочени като доказателство за това твърдение. Заинтересуваните страни не желаят истината да излезе на яве. Достатъчно е да прочетете книгата  „ Убийството на Тодор Александров“ – – https://parlichev.com/bg/ubijstvoto-na-todor-aleksandrov/ и сами ще се убедите, че приложените към нея оригинални документи не кореспондират с наложените всред обществото версии. „ Авторитетите“ по темата или избягват конкретните анализи, или безкритично възприемат някоя от съществуващите версии, без  да се ангажират със своя историческа аргументирана позиция. Поради тази причина много от първостепенните исторически документи, всред които и спомените на А. Джолев, отлежават в държавните архиви и държавните историци се правят, че не ги виждат. Причината е много ясна. Изнесените от Джолев факти противоречат на съществуващите основни версии и ако бъдат анализирани достоверно ще се навлезе в забранена от национализма територия. Поради тази причина „ авторитетите“ от София избягват проблеми с по-големи от тях авторитети и предпочитат да не забелязват подобни документи. И това се оказва работеща стратегия до като „ авторитетите“ от Скопие  не напишат, че някой българин е македонец. Историята със спомените на А. Джолев е само един от красноречивите примери за всичко гореказано.