Апела на Привременно българско управление в Македония е доказателство, че още на 10 ноември 1878 година „ едните“ българи писмено заявяват: „..  у нас става борба за живот или за смърт? Вие тряба харно да знаете, че Македония, веднъж оставена под турския ярем, она за вас е изгубена; защото враговете на нашето обединение неусипно  действоват, и гледайки, че останалото за них е изгубено, обърнале главното си внимание на нашата страна; с цел да истребат  в нея българския елемент.“  Събралите се в Пирин планина въстаници очакват незабавна помощ от българските патриоти да проливат кръв по горите на Македония за да докажат на Европа, че : „..да разделява с църнило един цял народ  – не е шега! “. Горките! По това време те не са могли да предвидят бъдещата развръзка на Общонародния въпрос. Не са допускали, че Общонародния въпрос ще се преформатира на Княжески въпрос. [1] „Другите“ българи ще се възползват от перспективата да градят своята нова държава и още с учредяване на Княжество България ще отложат общобългарската задача по обединението за „ подходящия момент“, без да се отчита последиците от избледняването на българския лик в Македония. Тук не можем да пропуснем предупреждение на Даме Груев:  „…народът ден из ден се губи; животът, имотът и семейната чест на българина минута изложени на турските произволи; всекой ден убийства, грабежи и безобразия по градове, села и друмове не е господар в къщата си, нито в дюкяна си, нито на нивата си…“  [2] Трябва да се признае, че „другите“ българи са поставени в положение на безизходица поради невъзможност да се противопоставят срещу волята на Великите сили, но това не означава, че ако наистина държат на съединението те трябва да подкрепят статуквото. Алтернативата е изложена от Антон Страшимиров в две:  „ Разумно е било, Българското  Учредително Народно събрание да се преклони пред Европа, но това значи ли, че е било наложително Македония наново да подложи врат на турския ярем? Не, там е требвало да се прояви отпор срещу турците, срещу Европа, срещу света“.  [3]

Подходът с „ подходящия момент“ ще бъде прилаган от „ другите “ българи, като системно решение, при всички случаи когато „ едните“ българи ще очакват и настояват за директна и незабавна помощ. В края на краищата „ едните“  българи ще си останат извън границите на държавата носеща името България и ще се сбъдне тяхното предсказание, че ако „ другите “ българи не застанат до тях под знамето „ Свобода или смърт“ те ще загубят Македония.

[1] https://parlichev.com/bg/uchreditelnoto-sabranie-1879-godina-bez-predstaviteli-na-balgarite-zhiveesthi-izvan-knyazheskite-graniczi/ ;

https://parlichev.com/bg/obsthe-narodnijta-vaprosa-obsthonarodniyat-vapros-1878-1879-g/

[2] Коцев Христо. Страници из спомените ми. Сп. Македония, С., 1922, Септември, с. 46, 47.

[3]  А. Страшимиров. Диктаторът. Нови проучвания върху живота и личността на Стефан Стамболов. С.,1935, с. 62