За македонските и немакедонските несбъднати идеали.

През 1887 година Спиро Гулабчев, определящ себе си като македонски българин, написа: „ ..  че ако свободните българи мислят за македонските българи-роби, то тия требя да работят сега, не да се присъедини Македония към българското княжество, а за да се даде свобода, или възможност за икономическо, духовно и обществено развитие, а макар и да щела да составлява тя едно политическо цяло.” / https://parlichev.com/bg/za-spiro-gulabchev-i-problemite-na-makedonecza-rob-svarzani-s-ezika-i-avtonomiyata-na-makedoniya// Две десетилетия по-късно, през 1919 г. , изтъкнати македонски революционери , изправени пред последиците от военния крах на българската държава, заявиха от името на македонските българи : „ … македонският идеал требва да бъде единствен и за свободните българи, защото всеко друго стремление не води, освен към воини, разорения и погроми за българско племе.“ /https://parlichev.com/bg/vmro/pravitelstvoto-i-obedinenata-bivshata-revolyuczionna-makedonska-organizacziya-1919-g// Македонския идеал бе много ясно формулиран в програмните документи на революционерите в Македония и в тези на многобройните легални македонски организации извън македонска територия. Той е известен като Автономна Македония т.е. самоуправление на Македония или казано по друг начин Македония на македонците. / https://parlichev.com/bg/sazdatelite-na-vatreshnata-revolyuczionna-organizacziya-za-avtonomiyata-na-makedoniya/; https://parlichev.com/bg/makedoniya-na-makedonczite-oficzialnoto-stanovisthe-na-vatreshnata-organizacziya-1903-g/; https://parlichev.com/bg/memoari-i-programni-dokumenti-na-makedonski-revolyuczionni-i-emigrantski-organizaczii-svarzani-s-avtonomiyata-na-makedoniya /

Въпреки призивите и надеждите на македонските българи, историята категорично доказа, че идеала на неосвободените не може да бъде един и същ с този на свободните българи, защото той не бе възприет от тяхната държава. /  https://parlichev.com/bg/politikata-na-knyazhestvo-i-czarstvo-balgariya-v-makedoniya-razlichna-ot-ideyata-na-vmro-za-avtonomiya/; https://parlichev.com/bg/ideyata-za-avtonomna-makedoniya-sled-svetovnata-vojna/. Оказа се, че македонския идеал се възприема като заплаха за прокламираното от българските държавни институции бъдещо присъединение. / https://parlichev.com/bg/ideyata-za-avtonomiya-na-makedoniya-plashi-darzhavnite-chinovniczi-i-kazionnite-politiczi/; https://parlichev.com/bg/zastho-balgarskoto-pravitelstvo-se-boi-ot-tezi-koito-opredelya-kato-makedonczite/. Българските управници полагаха всички усилия за да преформатират македонския идеал в „ чисто“ български т.е. „ македонската“ идеята за самоуправляваща се държава да се нагоди към държавната доктрина предвиждаща присъединението на македонската земя към държавната територия. / https://parlichev.com/bg/revolyuczionnata-borba-na-vmro-i-duhovnata-zasthita-na-balgarskite-instituczii-1920-1925-g/; https://parlichev.com/bg/czarskata-politika-kam-makedonskite-balgari-sled-kato-udobniya-moment-naj-posle-nastapi/ /. Резултатите не се оказаха в полза на държавната доктрина защото  революционерите, било те от „ десницата“ или от „ левицата“ , независимо, че определяха себе си като македонски българи, продължаваха да се стремят към осъществяването на прокламираната от тях политическа цел – Автономна Македония и революционното движение в Македония се оказа рибена кост в гърлото на редица български правителства / https://parlichev.com/bg/revolyuczionnoto-dvizhenie-v-makedoniya-e-ribenata-kost-v-garloto-na-balgarskite-pravitelstva//. Исторически факт е, че революционерите не постигна своята политическа цел – Автономна Македония. На 19 май 1934 година, след многократни опити от страна на предишни кабинети, правителството на политическия кръг „ Звено“ с помощта на Военния съюз успя официално и окончателно да се справи с обезкървената структура на Организацията. След тази дата революционните методи на Организацията отпаднаха като формална пречка възпрепятстваща българските държавни институции в осъществяването на българските идеали за Санстефанска България и присъединението на Македония. Това също не се случи. Виновниците за неосъществените български идеали бяха ярко осветени пред българската общественост – Великите сили, подлите съседи, фашистите, комунистите и т.н. Те са обвинени и за неосъществяване както на общобългарския така и на македонския идеал. Днес стотиците хиляди македонци с българско етническо съзнание, които се стремяха към самоуправление са редуцирани само до няколко хиляди, но и от това малцинство се издига глас, че не получават очакваната от българската държава протекция за да защитават така наречената българщина в Македония. Неизбежно възниква въпроса- Съществуват ли още някакви идеали било то македонски или немакедонски?