Съдбовния избор на революционерите в Македония и на българските управници в Княжество България, 1903 г. 

„…БОРБАТА ЗАПОЧНАТА ОТ НАС Е БЕЗРАЗСЪДНА, ТЯ Е ПРЕДИЗВИКАНА ОТ БЕЗИЗХОДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ЧУВСТВОТО ЗА САМОСЪХРАНЕНИЕ И ОТЧАЯНИЕ. НИЕ СЕ ВОДИМ ОТ ПЪЛНОТО И НЕДОВЕРИЕ КЪМ СПОСОБНОСТТА НА ТУРЦИЯ ДА ПОДОБРИ НАШАТА СЪДБА. ЦЕЛТА НА ТУРЦИТЕ Е СИСТЕМАТИЧНОТО НИ ИЗТРЕБЛЕНИЕ. НЕЗАИНТЕРЕСУВАНА ЕВРОПА, БЕЗСИЛИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ ОТ КНЯЖЕСТВОТО ДА НИ ПОДАДАТ РЪКА ДОВЕДЕ НАС, МАКЕДОНЦИТЕ, ДО ЖЕСТОКАТА ЛОГИКА ДА ПРЕДПОЧЕТЕМ КЪРВАВАТА САМОРАЗПРАВА ВМЕСТО ИЗТРЕБЛЕНИЕТО. ТАКА СЕ СЪЗДАДЕ В МАКЕДОНИЯ ВЪТРЕШНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ КОЯТО ПОДГОТВЯ НАСЕЛЕНИЕТО ЗА ВСЕОБЩО ВЪЗСТАНИЕ.”…

….България побърза да опровергае обвиненията срещу нея. Тя даде фактически доказателства за своята лоялност и пълно доверие в стъпките, предприети от Русия и Австро-Унгария за осигуряване на ред в Македония. На 31 януари под председателството на княз Фердинанд се проведе  Министерски съвет, който реши да засили военната защита на границата с цел спиране на всички съобщения с Македония, да се разпуснат двата върховни комитета в София, както и всички многобройните македонски комитети в провинциалните градове, да се арестуват главните ръководители на македонското движение в Княжеството.

Последното решение е приведено в изпълнение веднага през нощта на 1 февруари. Министър Данев в отговор на искане на народното събрание съобщава, че правителството е решило да изпълни международните си задължения и безмилостно ще преследва комитетите и македонските агитатори на българска територия.

Това решение да се закрие Македонският комитет е една голяма жертва от страна на българското правителство, която служи за най-добро доказателство, че България наистина иска да успокои духовете на Балканския полуостров!….“