Последното писмо на ген. А. Протогеров, недовършено поради убийството му

На какво се дължи сегашния кризис в Организацията

До другарите от ЗП

Дълг, другарски дълг, дълг братски, дълг към родината ми налага да направа една изповед към Вас как схващам настоящето критическо положение на ВМРО и какво трябва да се прави за да се спаси организацията от загиване.

На какво се дължи сегашния кризис в Организацията.

Без всекакво стеснение ще кажа открито недъзите , които водят Организацията открито към пропаст, така както аз схващам положението , макар с тая ми откровеност и да си навлека ненавистта и на най-близките си по дело другари, като ги уверявам, че към никого не питая омраза, че се ръководя само от едно чувство от любов към родината.

Ето недъзите:

  1. Известно е на всички, а най-много на вас, понеже вие сте го изпитали, че масата никога не

желае борбата, че макар потисната економически, политически и културно не готова да направи жертва за свободата  си. Борбата за свобода се води само от шепа интелигентни хора, които са готови да се пожертват за свободата на страдащата маса. Масата тръгва несъзнателно подир тая шепа интелигентни водачи, които и дават пример на саможертване,  не за себе си, не за свои лични интерес, но за интересите на измъчваната маса. Това е общото правило В нашия конкретен сучай, в нашата борба за свобода на Македония борбата се поведе от интелигенцията, която ни даваше училището в Македония.

Към това общо правило ще трябва да се прибави друго едно правило. Интелигенцията е идеалистична до тогава, до когато тя е още на училищна скамейка, докато още не е изпитала материалните наслади, до като още не е влезнала в живота, в реалността. Ученика нема представа за трудностите в живота, за изкарването на прахраната, на каква борба ще бъде изложен даже с родния си брат. Той нема представа за неговите нужди, материални и духовни; защото всичко иде на готово от родителите. От друга страна, той още не е поставен в борбата вътрешната борба между неговите страсти, неговите материални и духовни нужди. Той, свободен от материалните нужди, той има само духовни нужди, той идеализира живота и смета, че целта в живота се дава само от идейните от духовните нужди. Ето защо той ученика жаден за знания, знания, които не се спират на едно идеално схващане на един мироглед, толкова повече, че и неговите учители, в големото си болшинство, са без мироглед. За това той много лесно попада под влияние на идеални течения комунистически, анахистически, революционни и пр.

Значи имаме това второ правило, че ученика преди още да влезнал в живота, преди да е изпитал сладостите и огорченията на живота, е идеалист и търси идеен живот.

Тоя идеен живот на учащата се младеж в Македония се даваше от ВМРО и за големо щастие, че и неговите учители в тоя идеен живот бяха гимназиалните учители. Ученика пропи,т още като ученик, от известни идеи и изпитал вече насладите на тези идеи, чрез опит, чрез дела лично негови и чрез пример от своите учители, той вече като влезе в живота става вече роб на тези идеи през целия си живот.

Вие това сте го изпитали като ученици в Солунската гимназия,  вие водени от нашите учители гимназиални, станахте членове на ВМРО и от тогава вече целия си живот посветихте в служене на ВМРО, нищо не може да отклони от тоя път даже и семейните задължения.

Училищата в Солун, Битоля, Скопие, Серес, Цариград и Одрин бяха школи, от където излизаха водачите борци на ВМРО, легални и нелегални. Целата интелигенция от тия гимназии, е пропита с идеите на ВМРО и кой повече кой по-малко внасяше своята лепта, своя дан на ВМРО, като напускаше гимназията и влизаше в живота. Тогава имаше хиляди апостоли легални, стотици борци интелигенция с оръжие в  ръка. Всеки учител начален, гимназиален, прогимназиален беше преди всичко работник на ВМРО, а след това учител чиновник на екзархията. Учителя поставен пред дилемата чия заповед да изпълни, когато имаше борба между екзархията и ВМРО, предпочиташе да изпълни тази на ВМРО с риск да бъде уволнен.

Много ученици от гимназиите в Македония напускаха ги и постъпиха в Военното училище в София с цел да стават офицери, не за кариера, но да изучат военното дело и след това грабнат оръжието и вече специалисти военни да с отлагат в служене на ВМРО достойно.

За това може да послужи за пример Гоце Делчев, Христо Саракинов и другарите от Солунската гимназия, които постъпиха в военното училище и завършиха живота си като борци, а не като офицери. Целия випуск от Военното училище, македонци, съвипускници на Гоце Делчев, при напускане на училището, произведени офицери, дадоха клетва, че ще умра като борци за свободата на Македония в редовете на ВМРО. Това са го засвидетелствали като след клетвата са се заклели. Имало е и по слаби, които макар и да са се заклели не искали да се фотографират. На фотографната снимка личат 31, в това число: Гоце, Саракинов, Стоянов, Думбалаков, Атанасов, Славчо Ковачев, които вече са покойници и много други. И Борис Сарафов е в тая група.

Тогава имаше излишък от интелигентни борци, които се надпреварваха в борбата и даже в тази борба се проявяваха амбиции, които ставаха причината да се отблъскват от борбата некои интелигентни младежи.

Целата тая борба между младежите бе кой по-достойно да умре за родината, там вътре, в поробената Македония.

В Априлий 1903, когато се готвехме за посрещането на Илинденско въстание, с мен заминаха пет млади офицери македончета, а имаше готови да дойдат много десетки. Щастлив се считаше оня, когото го удостоим да го вземем в редовете на борците за да умре вътре. Спомням си с какъв ентусиазъм тръгнаха тогава тия млади офицерчета, които още не бяха се нарадвали на офицерската си красива форма. Димитър Милев свърши пръв ученик Военното училище на 1-й Януарий името на тоя герой стои записано на мраморна плоча с златни букви, и с премията която получи да си купи револвер и целото въоръжение и снаряжение. Тоя млад юнак беше много способен и требваше да се очаква много от него, за това молех го да не идва, но да остане за да усъвършенства военното дело, та да бъде полезен пак за свободата на Македония, но като гелем водач. Той остана непреклонен, дойде и на 15 април сложи костите си за свободата на Македония без даже да е разкрил физиологическата наслада, което сам бе изповедал на другарите си. Загина девствен.

С покойния Тодор след катастрофата, когато отначало требваше да се заловим с организирането на борбата от новите тирани се обърнахме да търсиме апостоили и борци, останахме изненадани, че бехме останали само.
От старите борци явяваха се при нас да правят пазарлъци кой да властва кой да застане на чело на Организацията. Когато им казахме вратите за борба вътре в Македония са отворени за всички и от тама борци ще ръководят
борбата а не от София. Това не им хареса и се започна известната вам борба на Татарчев, Павел Хрисгов и пр. За съжаление даже на старите изпитани борци не им се влизаше вътре, а се започна борба на автономисти, федералисти и не знам каквисти. В тая борба участваха много млади интелигентни младежи, които пък обвиняваха нас старите, че не сме искали да отстъпим местата си да водят те борбата.

Започнаха се в Македония агитациите за избор на народни представители за Учредителната Скупщина. Потребни бяха млади интелигентни апостоли за вътре да готвят населението за тая борба, обаче нито един не се отзова от тия млади пламенни патриоти за изящни речи по площадите на свободна България и в събрания на македонската емиграция и македонската младеж. Единствения младеж който се реши да замине вътре и да помага в тая изробна, от голема важност борба, бе само Христо Симеонов родом от град Пловдив.  А тогава имаше много младежи, които държаха пламени речи, едните се наричаха федералисти, а другите автономисти, но никой не мислеше за да става борец, за да си сложи живота за Македония.

Това много ни озадачи с покойния Тодор. Заговаряхме с него какво да правим за да заангажираме младежта в борбата, какво да направим за да заместим гимназиите в Македония с нови революционни школи.

Решихме да създадем между явните младежки, които изникнаха от само себе си, с друга една тайна организация от младежи, които да дават клетва като членове на ВМРО, че ще служат на нея и от тех вече да готвим апостоли и борци. Това беше така наречената „Македонска Младежка Тайна Революционна Организация“. Начело на тая организация поставихме младеж Иван Михайлов, който беше като писар около нас и го издържахме да следва в университета. Създаде се първата петорка от нея втора, трета и т.н. Разчитахме, че от тези петорки, от водачите на тая заклета младеж ще се яват пламенни борци, които не с слова но с жив личен пример, като сами влезат вътре, ще повлекат младежта вътре в Македония и от там ще се яви възобновителната, подмладена ВМРО.

Какво излезна обаче. Тая ММТРО постепенно изфиряса, не остана почти нито помен от нея в България като неговите първи водачи, първите петорки се обърнаха на явни трибуни, които да организират младежта в България за да се яви тая младеж като конкурент на братствените организации. Нейните водачи като Ив. Михайлов, Йордан Чкатров, Кирил Дрангов се явиха като помощници на ЦК в България, обаче, никой от тях не даде пример на борец да влезе вътре, а си зададоха като задача да превземат както управлението на ВМРО, така и управлението на емиграцията, та и македонската преса.

По тоя начин младежката организация, в лицето на даже на нейните водачи, се яви вместо тая идеалистична школа, която ще дава апостоли и борци идеалисти за вътре, тя става гнездо на грубия егоизъм, от където по-лесно се достигаше на добра служба, а некои даже да добиват стипендии за довършване на образованието. Единствената полза от тая организация беше само създадената чрез Виена ММТРО за вътре в Македония, обаче водачите и на тези свои другари дадоха лош пример, защото видеха само думи от своите учители, видеха само кариеризъм, но не и самопожертване. Ето защо ММТРО вътре немаше готовност за самопожертвуване даде това що се очакваше от тех  в Скопския процес. Нещо повече от писмените разправии с тех , те не само не искаха да признаят ММТРО в България и да се подчинят на тех, но даже не признаваха и ЦК на ВМРО, защото и в негово лице не виждаха вътрешни борци, а емиграция. Ние се сърдехме когато те искаха да се емигрират от нас, когато искаха да имат своя централа вътре, когато искаха да влезнат в ВМРО само когато след още две-три години си създадат свои кадър за ръководни тела навсякъде вътре, та по тоя начин веднага те да поемат сами цялото управление на ВМРО, като дадат членове и на ЦК от своята среда. Нима ние това не разбирахме, или пък не ни се щеше да разберем? Какво стана с водачите на младежката организация в България? Ванчо, който беше на чело на младежите, след като се добра да стане водач на младежите, той и не помисли да влезе вътре, а си зададе за цел чрез тая организация да се добере да стане и член на ЦК, да се добере навсякъде да настани младежи та чрез тех да диктува на ВМРО и на емиграцията, и в парламента, и на македонската преса, и в Петричко, и в странство. Той раздава служби на младежите и ни помен за никого да влиза вътре. Влезна вътре само един малкия Кушев и знаем що направи той. На в. Македония те диктуват. На в. Ла Маседоан постави свои човек. В Петричко се изпратиха уж да стажуват за да се приготвят сетне да влезнат вътре. Жоро Настев през 1925 год. бе поканен да влезне в Битолско, но той отказа защото бил изсипан. Развигоров нито мисъл има да влезне вътре. Попаврамов нито мисъл има да влезне вътре. Дрангов бил физически слаб и негоден за вътре, а е годен за пунктов началник в София, та чрез него да държи положението в ръцете си. Макар пунктовите началници, особено в София, да са органи на ЗП, обаче, те освен Ванчо никого другиго не признават защото са поставени от него, защото така нарежда той. Сега вече и агитатори младежи са назначени в Петричко, зачислени на издръжка. Кольо Божинов, един от големите революционери, ходи до Деве Баир и свърши революционерството си. От тия младежи, които не са влизали вътре, нито мислят да влизат, избраха се и делегати за Общия конгрес на Организацията – Дрангов, Развигоров и Настев. Сега Ванчо постави си цел от тия младежи да си назначи ЦК и ЗП. Нахалството на тези службогонци е толкова големо, че те без всекакъв срам и свен се борят срещу старите революционери като мене Форов, Петьо, Пандова и други за да ги заместат, или пък ако някой от тях допуснат в ЗП, да имат правото те да го уволняват?!

Развалата е вече много голяма в тая младеж, която …..

 

Предишна публикация

Следваща публикация

© 2021 All Rights Reserved.Created by Synergie A.M.