Последното писмо от Кирил Пърличев до Христо Узунов
Писмото е писано през Април 1905 година.
Автор: К.Г.П.
На 24 Април 1905 година четата на Христо Узунов се сражава с турски аскер до пълно изразходване на мунициите, след което войводата, заедно с 12-те си четници, се самоубиват
Брачед Христодуле,
Писмото ти чрез Цветко получих. Косвено бях ти отговорил за получаването му, но не зная дали са ти предали.
Сега ти пиша чрез Ставре Богданов, който заедно с други 2-3 момчета носи за Битолско една пратка материял – пушки далнобойни и патрони. Дял от тая пратка сигурно ще има и за вас там. Ако е късмет, след нея ще ви се прати и втора и трета пратка, пак по толкова за по-сигурно.
Преди две седмици случи се по работа да ида до Кюстендил. 5-6 дена гостувах за спане в стаята на Ангелка. Той е здрав и се научих, че в училището бил най-силния ученик.
По положението тук – що да ти пиша? Представителството още не е сменено, макар че си е подало оставката на няколко пъти. На 1-ий януари 1905 г, както и да е, все ще се определят от окръзите вътре нови заместници за временни представители, защото сегашните не могат по-вече да стоят, а вижда се, че и не е в интереса на организацията да стоят още, щом нямат подкрепа от вътре след падането на централния комитет. Всичкото затруднение се заключава в протакането с приемането на изработения от вас проекто-правилник, главно във формируването на легалните тела. Сторили се това, не ще бъде мъчно да се определи състав за Представителство, а сега както е, почти няма кой да опълномощава отвътре задгранични представители тук.
Най-после ще се дойде до нещо по-определено, но след като дотегне на всички общото неуредено положение.
Вънка пред света нашия въпрос е поставен доста добре. Независимия европейски печат представлява работите в Македония така, както е от интерес на организацията. Вътрешната организация е призната не само като държава в държава, но и нещо по-вече: на нея отдават по-голямо морално право на съществуване, отколкото на фиктивно съществуващата турска държава.
Между тукашното общество нашето движение има, разбира се, дълбоки корени и намира съчувствие и подкрепа, при всичко че съществуват две – три фракции. Впрочем Цончевци от месеци вече не проявяват знак за живот но за това пък на техен гръб почва да се издига стария авантюрист и разсипник. Всичко това, убедих се, зависи главно от вътрешността. Без нейно съгласие никой лъжепатриот не би могъл да продава скъпо акциите си и всеки негодяй маскира престъпленията си под нейното було. Нека прочее се стремим за в бъдеще да направим невъзможни домогванията на всички грандомани и нека смъкнем булото на лицемерите.
Правителствените кръгове се жегнаха от факта, че започнаха да навлизат в Македония чети от Сърбия и Гърция. Уверен съм, че там не сте обезпокоени от тях. А сплашени и от постоянните турски предизвикателства / въпреки формалното турско-българско съглашение /, те почнаха да мислят и за отбрана, с която цел са направили доста военни поръчки.
Даме е вече тука и оздравя до негде. След съвършенното му оздравяване смя’ да се върне. Лозанчев е също тук – временно като домакин/ по материалите / при Представителството.
Дякон Евстатий те поздравява – спим в една стая. Напролет навярно ще се връща там.
Аз не можах да отида във Воден.
Б. м. Това е копие от едно мое писмо до Христо Узунов от преди самоубийството му / април 1932 г. /.
Synergie A.M.
Писмото е писано през Април 1905 година.
Автор: К.Г.П.
На 24 Април 1905 година четата на Христо Узунов се сражава с турски аскер до пълно изразходване на мунициите, след което войводата, заедно с 12-те си четници, се самоубиват
Брачед Христодуле,
Писмото ти чрез Цветко получих. Косвено бях ти отговорил за получаването му, но не зная дали са ти предали.
Сега ти пиша чрез Ставре Богданов, който заедно с други 2-3 момчета носи за Битолско една пратка материял – пушки далнобойни и патрони. Дял от тая пратка сигурно ще има и за вас там. Ако е късмет, след нея ще ви се прати и втора и трета пратка, пак по толкова за по-сигурно.
Преди две седмици случи се по работа да ида до Кюстендил. 5-6 дена гостувах за спане в стаята на Ангелка. Той е здрав и се научих, че в училището бил най-силния ученик.
По положението тук – що да ти пиша? Представителството още не е сменено, макар че си е подало оставката на няколко пъти. На 1-ий януари 1905 г, както и да е, все ще се определят от окръзите вътре нови заместници за временни представители, защото сегашните не могат по-вече да стоят, а вижда се, че и не е в интереса на организацията да стоят още, щом нямат подкрепа от вътре след падането на централния комитет. Всичкото затруднение се заключава в протакането с приемането на изработения от вас проекто-правилник, главно във формируването на легалните тела. Сторили се това, не ще бъде мъчно да се определи състав за Представителство, а сега както е, почти няма кой да опълномощава отвътре задгранични представители тук.
Най-после ще се дойде до нещо по-определено, но след като дотегне на всички общото неуредено положение.
Вънка пред света нашия въпрос е поставен доста добре. Независимия европейски печат представлява работите в Македония така, както е от интерес на организацията. Вътрешната организация е призната не само като държава в държава, но и нещо по-вече: на нея отдават по-голямо морално право на съществуване, отколкото на фиктивно съществуващата турска държава.
Между тукашното общество нашето движение има, разбира се, дълбоки корени и намира съчувствие и подкрепа, при всичко че съществуват две – три фракции. Впрочем Цончевци от месеци вече не проявяват знак за живот но за това пък на техен гръб почва да се издига стария авантюрист и разсипник. Всичко това, убедих се, зависи главно от вътрешността. Без нейно съгласие никой лъжепатриот не би могъл да продава скъпо акциите си и всеки негодяй маскира престъпленията си под нейното було. Нека прочее се стремим за в бъдеще да направим невъзможни домогванията на всички грандомани и нека смъкнем булото на лицемерите.
Правителствените кръгове се жегнаха от факта, че започнаха да навлизат в Македония чети от Сърбия и Гърция. Уверен съм, че там не сте обезпокоени от тях. А сплашени и от постоянните турски предизвикателства / въпреки формалното турско-българско съглашение /, те почнаха да мислят и за отбрана, с която цел са направили доста военни поръчки.
Даме е вече тука и оздравя до негде. След съвършенното му оздравяване смя’ да се върне. Лозанчев е също тук – временно като домакин/ по материалите / при Представителството.
Дякон Евстатий те поздравява – спим в една стая. Напролет навярно ще се връща там.
Аз не можах да отида във Воден.
Б. м. Това е копие от едно мое писмо до Христо Узунов от преди самоубийството му / април 1932 г. /.