Обикновено подлостта изкривява умишлено истината с два много подходящи за случая инструмента – нестини и полуистини. Те работят успешно само тогава когато фактите се прикриват или тълкуват едностранно. Христоматиен пример за това е начинът по който михайловизма представя неуспешния опит на група войводи и четници от ВМРО, да потърсят отговорност от И. Михайлов за братоубийството от 7 юли 1928 г.

Заклеймявайки подхода на михайловизма, още в начало, трябва да се подчертае, че подобна саморазправа руши морала в Организацията и не отговаря на нейните норми. Без да се съобразяват с какъвто и да било морал и законност михайловите апологети изграждат версията, че техният вожд бил в положение на неизбежна самоотбрана и представят за неоспорима истина единствено неговите аргументи. Те умишлено прикриват всички факти, които са в състояние да разрушат лъжливата хипотеза. Ето кои са те:

1. Не групата доказани революционери, дигнали ръка срещу вожда на софийските конспиратори, предизвикаха братоубийствата, а Михайлов е този, който на 7 юли 1928 г, убивайки без съд и присъда равноправен члена на ЦК, отприщи кървавата река на саморазправата.

2. Не михайловци победиха въоръжената група, а военните по поръчка на скрития в сенките генерал Иван Вълков, който подкрепяше и направляваше Михайлов във всички убийства. На 20 август, край село Обидим групата е атакувана от редовна армия и след 14-часов бой се предава на военните, след обещанието, че няма да им падне и косъм от главата. [1] Военни и полиция разстрелват Димитър Димашев и Иван Бабунски на 200 метра от самоковските казарми. [2]

       3 .  След сражението, четата наброяваща тридесет и трима души, водена от Борис Изворски, се предава пред превъзхождащите ги сили. Задържаните са разделени на групи. Най-опасните противници, за каквито са окачествени – Б.Изворски, П.Кицов , С.Сарайски, Г. Христов, Г. Наков, С. Вергов , Хр. Андонов, Б. Козов, В. Запрев, Хр. Рутев, Т. Дончев и др.,в присъствието на Михайлов, Г. Настев, Караджов, Бунев са измъчвани жестоко и принудени да подпишат показания, след което зверски убити. В типичен за него стил, Михайлов е щял да извлече двойна полза, веднъж с ликвидирането на едни от най-опасните си врагове накуп и втори път с публикуването на показанията на вече убитите от него революционери. Братоубиеца е успял само в първата част, тъй като последните двама от горепосочените жертви, успяват да избягат и после дават контра-показания изобличаващи насилника. Тези сведения разкриват истинската същност на михайловизма, както и подлостта на михайловите апологети полагащи всички усиля да ги прикрият и да представят убиеца за жертва.

     4. Подлостта на михайловизма няма край защото иска да представи всички жертви на Михайлов за сърбо-комунисти, македонисти и всякакви други исти, без да се съобразява с факта, че тези хора нямат нищо общо със сърбо-комунизма, напротив воювали са  срещу него.

[1] „Една група от по-буйните наши другари поискаха разрешение да заминат за Македония, като пребродят и Петричкия край. Те разчитаха на придобития опит от миналите години и смятаха, че като се доберат до границата на сръбска и гръцка Македония, ще могат да продължат по-нататък. Обаче те бяха разкрити в източните склонове на Пирин планина и със съдействието на местните гарнизони бяха обсадени. Командващият войсковите поделения, за да не се дават излишни жертви, склонил нашите другари, под войводството на Борис Изворски, да се предадат на военните части, като им е обещал, че няма да падне косъм от главите им. Те повярвали на неговата офицерска дума и се предали. За голям техен ужас те още същата вечер са били предадени на бандите на Иван Михайлов, които, след като им направиха някакви следствия и изтръгнаха показания при ужасни инквизиции, повечето ги избиха, а само двама-трима можаха да се спасят“

[2] https://parlichev.com/bg/vmro/grad-petrich-blagodari-na-vojvodata-dimitar-dimashev-1925-g/