Димитър Димашев е роден  през 1889 година[ в село Алексово, Кукушко, Македония. През 1912 г. става четник при Тодор Александров и до убийството на лидера на ВМРО остава негов неразделен другар и съмишленик. Участва като доброволец в Македоно-одринското опълчение през Балканските войни. През 1923 г., като войвода на Кукушката чета, с оръжие в ръка, броди в Кукушко и Солунско. През 1924 г. година Димашев е делегат на Солунския окръжен конгрес. Същата година е награден от Т. Александров с почетната значка на ВМРО „ за проявена от него храброст“ . През 1925 г. Димитър Димашев, начало на 350 души от местната милицията на ВМРО,  героично се сражава в планината Беласица срещу нахлулите в Петрички окръг гръцки войски водени от генерал Теодорос Панагалос. От 1927 година е струмишки околийски войвода. За участието му в битката с гръцката армия управата на град Петрич пише благодарствено писмо:

За Господин ДИМИТЪР ДИМЛШЕВ, Околийски Войвода.

Следа

От 16 до 28 октомври т. г.  гр. Петрич преживе събития, които развълнуваха не само Българското племе, но и целият културен свет.

Подлата ни съседка, Гърция, злонамерено и предварително най-модерно въоръжена, на 19 октомарий т. г. предизвика пограничен инцидент, за да го разрази в форменна война против обезоръжена България и неукрепени и беззащитни наши села и гр. Петрич.

В момента, когато изродите на „ Велика Елада“ по заповед на мародера Пангалос без предизвикателство нахлуха на наша територия с цел да заграбят плодовете на нашия труд и да опетнят свободния кът от поробената ни родина. Вие под диктовката на Отечествения Ви дълг, калени в дълга революционна борба, развехте знамето на самозащитата. Често Вашия железен юмрук се е стоварвал върху главите на Македонския ни и племенен враг и в конкретния случай вероломния и хитър евзон изпита вашата боева сила и героизъм. Вашия полет срази неприятеля и спаси честта и името на борческа Македония, спаси България респективно гр. Петрич и околността  му.

Петричките граждани се считат горди и щастливи, че в Вашето лице познаха свой защитник и избавител.

Нам се пада високата чест, изпълнявайки най-приятен дълг и упълномощени от жителите на гр. Петрич да Ви изкажем нашата и на Петричките граждани най-големя признателност и благодарност.

Приемете, уважаеми господине, нашите най-дълбоки почитания и сърдечни пожелания за най скорошно и щастливо осъществяване на идеала Ни: Свободна И Независима Целокупна Македония.

гр, Петрич, . . . ноември 1925 година.

Следват подписите на кмета и упълномощената от гражданите комисия.

След убийството на генерал Протогеров Димашев, заедно с още тридесет и трима въоръжени воеводи и четници, търсят И. Михайлов за да му потърсят отговорност. Те все още не знаят, че зад гърба на убиеца стоят военния министър генерал Вълков, Военното разузнаване и всички онези, които отдавна искат да ликвидират революционерите като него. Дупнишкия околийски началник Жеков съвместно с Дирекция на полицията изпращат камион, който застига Д. Димашев и неговия другар Иван Бабунски и в движение ги разстрелват на пътя Дупница – Самоков на 200 метра от градските казарми.  В убийството са участвали органите на Дирекцията на полицията : Лъсков, Коце Михайлов, Атков и телохранителя на Кирил Дрангов, албанецът Якуб Арифов, когото взели за съдействие. / https://parlichev.com/bg/vmro/ubijstvata-i-goneniyata-na-i-mihajlov-prinuzhduvat-balgari-ne-sarbo-komunisti-da-byagat-v-sarbiya-1929-g/ ; https://parlichev.com/bg/vmro/100-podpisa-na-balgari-ne-sarbi-ne-komunisti-sresthu-terora-na-i-mihajlov-1928-g/ /

След ликвидирането му Димашев веднага е обявен за разбойник. Малко разбойничество ли е войводата, другар на Александров и Протогеров, воювал с тях в Македония, да потърси отговорност от убиеца на генерала? След като посегна на вожда михайловизма и неовърховизма заличиха всички заслуги на войводата Димашев, както и на плеяда истински революционери, които не му се подчиниха. В Петрич отдавна са забравили, че Димашев се е бил геройски за да опази града им от гръцкото нашествие, но поне е останало писаното от управата благодарствено писмо. Останало е и още нещо, почетния знак, с който Тодор Александров го отличи.