По повод смъртта на полковник Атанас Янков, Иван Божинов, редактор на в. Дебър, пише критична статия за отношението на княжеската политика към Македония. Много остро е поставен въпроса за злоупотребата на управниците в Княжеството със съдбата на македонските българи. Докато Македония е най-конвертируемата разменна монета във външната политика на Княжеството, българският елемент там е подложен на безмилостно изтребление.

Божинов прави аналогия за смъртта на един герой, какъвто безспорно е полковник Янков, със смъртта на българският дух в Македония. Както героя е погребан без заслужените от него почести и внимание, така и македонските българи се топят пред очите на княжеските управници. Статията е написана една година след клането на българите в село Загоричани, Егейска Македония, родното място на полковник Янков.

„ Полковник Янков, роден и отгледан в оная славна н дивна страна, можеше ли да гледа как блюдолизци изтощават соковете на България и как неговото мило отечество се обръща напусто пепелище? Можеше ли като честен войн да гледа хладнокръвно, когато изродените гърци, колят неговото родно село Загоричани? Ако българските управници можеха да понесат срамът, лепнат нам в Загоричане, то той неможеше.”

„Tъй мислим ние, благоразумните, що гледаме да правиме кефът, когато Македония се е обърнала на Ад за нашите братя и сестри, когато от нашата народност правят пастърма, ние казваме благоразумно: не е време какво ще кажат Сърбия н Ромъния. Ние се задоволяваме да гледаме паради, тържества, салтанати,  генерали с шпори и декорации, ний обичаме да гледаме как се взима или както казва „Мир” — как се краде българската пара в името на Македония от военните от една страна, а от друга как се унищожава една класическа област, завещана от дедите ни, както е Маке­дония. Ние си правим сметка, раз­бира се, кожата да ни е здрава, че инък на какво ще станем. Ние можем да си служим с македонското дело хем да плашим неприятелите на България, хем да печелим признания, корони, власт и прочие, но когато нашите неприятели унищожават Македония за да си отмъсти на България, тогава казваме требва благоразумие и такт. „