В края на 1901 година в Солун и вилаета са арестувани 188 члена на ВМОРО, включително Христо Матов и Христо Татарчев от ЦК на ВМОРО. След процес, същата година, 40 от осъдените, включително Матов и Татарчев, са изпратени в крепостта Подрум-кале.  Те кореспондират с ръководителя на Битолски революционен окръг Анастас Лозанчев, който от своя страна води шифрована кореспонденция с Кирил Пърличев. В писмото от 8 март 1902 година Лозанчев цитира изявление на ръководителите от ЦК на ВМОРО относно тяхното отношение към княжеските управници. Още тогава те поставят въпроса: „ ..Сега пита се / правитилството б.м./ горе, дали може да свърже своите интереси с нашите и своята съдба с нашата или еднаж за всякога да ни развърже от своето досегашно „братство“..“