“ И извратеността на понятията е отишло до там, че закононарушенията и своеволията се вземат за управнишка доблест, лъжата, за белег на гъвкав ум и дипломатско достойнство, безхарактерността —за модерно качество, кражбата — за добродетел и умение, строгото пазене на законите — буквоядство и педантизъм, разумната употреба н пестенето на народната пара — скъперничество, бакалски сметкаджилък, благоразумието — слабост, авантюризма — държавнишко качество. „
Предишна публикация
Христо Матов за отношението на официална България към Революционната организацияСледваща публикация
Българската политика спремо Македония и македонците, 1905 г.