Мощите на Гоце Делчев не са държавна собственост.

Последните часове на войводата Гоце са описани подробно от неговия другар, участник в събитията и очевидец на трагедията Михаил Чаков. [1] След края на битката телата на Гоце и войводата Димтър Гущанов са погребани в един гроб близо до лобното им място село Баница Серско. В друг са положени още четири жертви на сражението Евстати Арнаутчето, Стефчо от Търлис и Консулата от Волак и още един четник. На 23 април 1906 г. войводите Михаил Чаков, Атанас Даскалов известен като Таската Серски и Стою Хаджиев взимат решение да изкопаят и приберат каквото е останало от костите на Делчев и Гущанов. От тук започва историята с мощите на Гоце Делчев или както обикновено ги наричат костите на Гоце Делчев. Подробностите по пренасянето и съхраняването на тленните останки от момента на тяхното откопаване 1906 г. до поставянето им в софийската канцеларията на дружество Илинден през 1923 г. са описани от главното действащо лице – самият Михаил Чаков. [2] Тук ще отбележим само няколко по-малко известни факта, свързани със завета на човека, който бе причина мощите на Делчев да се отзоват в илинденската канцелария. Завещанието, поставено върху плоча на самият саркофаг, е ясно и категорично. То гласи: „ Заклеваме поколенията настоящите свети мощи да бъдат погребани в столицата на Назависима Македония“. [3] Такава бе волята не само на Чаков, предоставил мощите и дружество Илинден, но и на илинденските ветерани, които от своя страна ги приеха. Убедено може да се каже, че завета съвпадаше с разбиранията на мнозинството легални и революционни дейци от Македония.  Те също очакваха създаването на Независима Македония [4], която с подобаващи държавни почести да приеме мощите на революционера. На 2 август 1923г., по повод предаването на тленните останки на Делчев в Илинденския дом, ВМРО издава окръжно № 550 подписано от Тодор Александров с текст: „ Господин Михаил Чаков в София. Приятен дълг ми е да Ви изкажа много благодарности от име на другарите — борци за независимостта на Македония и от мое име, за родолюбивата идея да намерите и приберете светите кости на нашия предшественик и велик учител— Гоце Дечев, един от основателите на В. М. Р. О. и за грижите Ви да ги съхранявате като светиня в своя дом, с което сте заслужили признателността на днешна борческа и утрешна независима Македония. С много поздрави Чл. в Цен. К-т на В. М. Р. О. (п.) Т. Александров “ [5]

Докато за мощите на Гоце се грижеха бившите революционери-илинденци няма противоречия и проблеми. Логично е другарите на Делчев, които се погрижиха за опазване им и денонощно подържаха запалено кандило над саркофага, да отправят своето послание към бъдещите поколения, след като отговорните фактори в Царство България, оставиха тленните останки в тяхно частно владение още от деня на изкопаването им и не е известно да са оспорили волята на гоцевите другари. Свещения прах почиваше в мир 40 години, докато през октомври 1946 година българските управници, всички свързани с българската комунистическа партия, предават светинята на македонските управници, всички свързани македонската комунистическа партия. Урната е поставено на артилирийски лафет и през Дупница, Горна Джумая, Петрич и Струмица  заминава за Скопие, столица на Република Македония, съставна част от федеративната държава Югославия. Този акт логично повдига много важни въпроси. Български управници вярвали ли са, че пренасяйки мощите в Скопие изпълняват завета на Михаил Чаков? Как е реагирала българската общественост ? Ако приемем червения комунистически терор като съществена причина за обезличаване гражданските позиции на българското общество, тогава какво е становището на държавници и общественици през последните 30 години ? Появилата се през последните години инициатива Скопие да върне обратно костницата в София, щеше да бъде някаква индикация за активност, ако поне агитаторите вярваха в смисъла на своите призиви. И къде ще бъдат поставена костницата, след завръщането ? Мястото където в продължение на 23 години и два месеца илинденци съхраняваха костницата отдавна е присвоено от политическа партия и превърнато в партийна централа. Партията ли ще стане собственик ? Но това, все пак, не е основният проблем. Навярно, след 117 години закъснение, държавата би определила място за тях. Ясно е, че българското общество добре разбира колко закъснели се държавните грижи и не е толкова наивно за да допусне възможността в РСМ да постъпят така както подходиха българските комунисти преди 77 години.

Факт е че, костите бяха изровени от другари и съмишленици на Гоце, които сами избраха Илинденския дом като място за временен престой преди окончателното им полагане в столицата на Независима Македония. Също факт е, че вече никой не очаква да се осъществи идеята за Независима Македония. И в София, и в Скопие добре знаят, че революционния лозунг за Независима Македония е политически безперспективен и поради тази причина не се лансира в доктрините на двете съседни държави. Възможността да бъде осъществен завета на пазителите на мощите вече не съществува, но това обстоятелство не превръща София и Скопие в собственици по давност на свещените останки, защото не може да бъде одържавен един символ на революционния дух.

[1] Борбите в Македония и Одринско 1878-1912 Спомени. С., 1981, с. 537-547

[2] Сп. Илюстрация Илинден, 1933, кн. 6, с. 6-7

[3] Пак там с.7

[4] https://parlichev.com/bg/memoari-i-programni-dokumenti-na-makedonski-revolyuczionni-i-emigrantski-organizaczii-svarzani-s-avtonomiyata-na-makedoniya/

[5] Сп. Илюстрация Илинден, 1933, кн. 6, с. 7