„ Позовавайки се на нашето писмо от 7 август м.г. до Националния Комитет, който въпреки очакванията ни не прояви никаква доблест, с настоящето даваме още един път израз на единодушното възмущение и болка от братоубийствата и се надеваме, че конгреса ще  порицае най-енергично проливането на братска кръви и ще заяви смело, че безумия като онова от 7 юли м.г. не само помрачават чистотата на нашата борба, но причиняват най-голямата пакост за македонското дело. Ние мислим, че само едно такъво становище ще може да осуети повтарянето на подобни безумия в бъдеще.“