Министър-председателя до княза, 1902 г.

" Същинската опасност, ако такава се допусне, може да дойде само от македонските движения. Те са източника на аномлиите в нашия политически бит, на невменяемите екзалтации, на черното отчаяние. "

По повод на фактът: „ че в главата на един младеж с шестокласно образование е могла да се зароди мисълта да посегне на държавний глава”, министър-председателя Данев, в писмото до княза, прави критика на „ отрицателните явления в нашия обществен живот”. За всички негативи в обществено-политическия живот на Княжеството са обвинени „ македонските движения“.

Писмото е достоверен показател за разбиранията на министър-председателя и същността на високопоставената информацията, която е достига до двореца в навечерието на Илинденското въстание.  За Данев всички негативи идват от Македония. Според него Македонски въпрос е цяла язва за България и тя е длъжна, от точка зрение на собственото си съхранение, да изнамери  средства за благополучното му разрешение…. Тук следва многозначително многоточие доста показателно за намерението на министър-председателя как македонската язвата да бъде изрязана. Видно е, че Данев е добре осведомен за реалностите в Македония.  Правителството е на ясно, че:  угнетените не искат да се съобразяват с „висши държавнически съображения“; цвета на македонската интелигенция или гние по затворите или е постъпил в четите;  през пролетта неминуемо предстои възстание, но не е в състояние да контролира процесите в Македония.

Решението, което министър-председателя предлага на княза е : не Княжеството, а Русия „ да вземе в ръцете си съдбата на отчаяното  македонско население”.  Въпреки, че писмото е абсолютно доказателство за отношението на княжеското правителство към съдбата на българите в Македония, които министър-председателя сам нарича македонско население, по-късно, Данев няма да се посвени да излъже в Народното събрание, че не е знаел за подготвяното възстание.

„ ….Същинската опасност, ако такава се допусне, може да дойде само от македонските движения. Те са източника на аномлиите в нашия политически бит, на невменяемите екзалтации, на черното отчаяние. Македонски въпрос е цела язва за България и тя е длъжна, от точка зрение на собственото си съхранение, да изнамери  средства за благополучното му разрешение…….. Моите последни сведения из македонските кръгове гласят, че напролет ще имаме неминуемо възстание, т.е. писъци, неволя, сеч. Цончев не се види отчаян, а Вътрешната организация ще требва, по  съревнование и за да не изгуби всякакава тежест в страната, да следва неговия пример. Тук вече не оства место, нито за по-сериозни  подготвяния, нито за висши държавнически съображения. Цвета на македонската интелигенция или гние по затворите или е постъпил в четите. Положението мъчно може да се крепи с отлагание и зарът вероятно ще бъде хвърлен. Това е моето убеждение. Пред тая съдбоносна перспектива, ако не искаме събитията да ни заварят в разплох, требва да зелегаме о’време, да убедим нашата освободителка, че е hochste zeit да вземе крепко в ръцете си събдата на отчаяното македонско население. Онова, което трябва да си пробие път в руската обществена мисъл, па и в руските меродавни кръгове, то е че княжеското правителство, и в най-добрата си воля, не е в състояние да спре хода на събитията. Че и да го неувлекат дори, техната развръзка ще бъде фатална. Чини ми се, че Русия не може да не се стресне от недогледаните евентуалности, които могат да произлезат от самоволното развитие на събитията.”

 

Предишна публикация

Следваща публикация

© 2021 All Rights Reserved.Created by Synergie A.M.