" Същинската опасност, ако такава се допусне, може да дойде само от македонските движения. Те са източника на аномлиите в нашия политически бит, на невменяемите екзалтации, на черното отчаяние. "
Автор: К.Г.П.
По повод на фактът: „ че в главата на един младеж с шестокласно образование е могла да се зароди мисълта да посегне на държавний глава”, министър-председателя Данев, в писмото до княза, прави критика на „ отрицателните явления в нашия обществен живот”. За всички негативи в обществено-политическия живот на Княжеството са обвинени „ македонските движения“.
Писмото е достоверен показател за разбиранията на министър-председателя и същността на високопоставената информацията, която е достига до двореца в навечерието на Илинденското въстание. За Данев всички негативи идват от Македония. Според него Македонски въпрос е цяла язва за България и тя е длъжна, от точка зрение на собственото си съхранение, да изнамери средства за благополучното му разрешение…. Тук следва многозначително многоточие доста показателно за намерението на министър-председателя как македонската язвата да бъде изрязана. Видно е, че Данев е добре осведомен за реалностите в Македония. Правителството е на ясно, че: угнетените не искат да се съобразяват с „висши държавнически съображения“; цвета на македонската интелигенция или гние по затворите или е постъпил в четите; през пролетта неминуемо предстои възстание, но не е в състояние да контролира процесите в Македония.
Решението, което министър-председателя предлага на княза е : не Княжеството, а Русия „ да вземе в ръцете си съдбата на отчаяното македонско население”. Въпреки, че писмото е абсолютно доказателство за отношението на княжеското правителство към съдбата на българите в Македония, които министър-председателя сам нарича македонско население, по-късно, Данев няма да се посвени да излъже в Народното събрание, че не е знаел за подготвяното възстание.
Предишна публикация
1903 година. Признанието на Военния министър за състоянието на войската.Следваща публикация
1903 година. Военния министър обещава.