Росен Янков / вестник 24 часа /

На книжния пазар се появи уникална историческа книга. В нея ВМРО проговаря за себе си чрез сухата категоричност иа документите – няма тълкувания, няма преразказ.

Спомените на Кирил Пърличев „ 36 години във ВМРО“ са не просто сензация. Те преобръщат толкова представи за най-славните и най-мрачните години на македонското освободително движение, сриват толкова авторитети и разобличават толкова кариери, че след прочитането им човек се пита. А дали пантеонът на ВМРО не е построен накриво?

Самата биография на автора е смайваща. Син на възрожденеца Григор Пърличев и виден деец на ВМРО, той участва във всички епични битки за Македония. Свидетел е и на разцепления и братоубийства. Наред с това е киижоник със силен усет колко важно е историята сама да разказва за себе си чрез документи.

Опзването на архива му е отделна одисея.  В нея герои са самият Кирил Пърличев, синът му и дори внуците Кирил и Олга, които издават книгата чак сега.

Малко издания по македонския въпрос са снабдени с толкова дълбоки и подробни обяснения и бележки. Но най-отличителното в тези мемоари е липсата на историческа дистанция. Те са горещи, всеки ред е писан в разгара на събитието, за което се отнася. Това сваля съмненията относно легитимността. Авторът не може да бъде обвинен, че е преиначавал факти, за да даде благовидност за собствената си роля.

Освен това, за разлика от спомените на най-известните дейци, записани на времето от проф. Милетич, тези са лични – нито преразказани, нито редактирани от друг.

Отсега може да си представя воя срещу книгата, който ще надигнат последователите на „победилата“ линия на ВМРО, тая на Иван Михайлов. За тях сам Пърличев пише „ Сборникът не ще бъде добре дошъл. Едни ще се видят изненадани и разочаровани, а други – и изобличени.“

Колкото и да са приблизителни историческите аналогии, хубавото им е, че ни помагат да прогледнем в истинската същност на герои и събития Така например от книгата „36 години във ВМРО“ Иван Михайлов ни се разкрива като един македонски Сталин. В писмо от 26.11.1923 г. Тодор Александров му дава безпощадна характеристика. Скоро след това Александров е убит Така писмото се оказва негово политическо завещание. Също като Лениновото писмо от 1923 г. до ЦК, в което се описват недостатъците на Сталин.

Както и всичките 220 документа, то се публикува за първи път и гласи:

„ Драги Брезов /псевдоним на И Михайлов/

Твоята разсеяност и в миналото често ставаше причина да не се свършват на време организационни работи. Спомням си. че за някои работи трябваше да пиша по 2-3 пъти. Никой друг не е отварял и предавал или препращал отворени писма за мене или мои писма за други, а ти вършеше това много често и по 2-3 пъти бях принуден да ти правя бележка. До 9 юни имаше за тебе оправдание : а/ че си претрупан с работа и 6/ преследването на дружбашите. Но и след преврата на няколко пъти ти обръщах вниманието:

1. да се турне ред в разходите и да се правят икономии на народната пара;

2. да не се разхождаш често с автомобили и файтони и да не се мяркаш често в Алказар и др. подобни заведения / близки до Организацията лица са говорили за тебе:“ тоя. който не стъпва на крака“…. или“ тоя, който не слиза от автомобил или файтон.“…./.

3. да не бавиш със седмици мои писма от вътре или от провинцията, изпратени в твой плик, както това се случва често.

4. да наредите с Пандов и Петйофи паричния въпрос и да се правят икономии и пр. и пр.

Като имам предвид твоята голяма разсеяност, фактът, че живееш в квартира, дето има жена – крадла, от която са пострадали Синеокия и Стеселица, слуховете от наши близки, че ти си хванал лош път, боя се, че ти ще орезилиш себе си и ще изложиш Организацията и лично мене. Предвид на горното и в изпълнение наредбите на Организацията / особено окръжно N 580 , необходимо  :

1. да намериш време – след завръщането си от предстоящата обиколка – да турнеш в ред сметките си и ги предадеш на счетоводителя.

2. ти де не боравиш вече с раздаване суми, а да получаваш, колкото са ти необходими за издръжка, като даваш бележки лицата да получават пари от домакина.

3. да внимаваш да не оставаш несвършени най-важни работи, както е случаят с писмото за Беркман.

4. да обръщаш по-голямо внимание на общественото мнение и да съобразиш живота си с положението, което заемаш във ВМРО – секретар на Временното Задгранично Представителство.

Всичко това е необходимо : а/ за интересите на ВМРО и борческа Македония и 6/ за тебе лично да залазиш доброто име. което си извоювал след големите заслуги, които принесе ти на Македонската организация в много тежки дни, които продължаваш да принасяш и сега.

С много сърдечни поздрави : /п/ М. Христов -псевдоним на Т. Александров.

Историята потвърждава всички опасения на Александров.  След убийството му Михайлов неотклонно се укрепва във ВМРО, като по Сталинов маниер неутрализира всички свои съперници. В крайна сметка организацията е сведена до конспиративна секта, чиито устав става терора. И също като при Сталин и Киров този поход към върха на Михайлов започва с убийството по негова заповед на ген. Александър Протогеров на 7 юли 1928 г.

Ето какво пише Кирил Пърличев по повод писмото: „ Не един път съм се спирал върху положителното у лъжереволюционера Иван Михайлов, което беше намерил у него Т. Александров и което след убийството на последния подхранваше нашето доверие у него, вещаеше ни усещане за енергична и плодовита работа и полза на Делото. Защото най-сетне покрай разсеяността му в работата, разточителността му в парично отношение, суетността му и пр., които изрежда Тодор Александров, покрай прибързаността и своенравността му в много случаи, някои грапавини в характера му и известни празнини, дължими на недостатъците във възпитание то и културата му, които членовете на Задграничното представителство се стараеха да загладят чрез предупреждения, назидания и поправки, не може да се отрече, че до юли 1928 година И. Михайлов бе направил много усилия върху себе си, за да заслужи доверието и надеждите, а конкретно: той се залови сериозно да изучи Движението, обрече се да му служи, взе активно участие в борбата срещу дружбашкия режим в България, съдейства в събирането на парични средства, организира няколко удара срещу отявлени врагове на македонското движение в България и вън / Касае се за удари нанесени по надлежно решение на организационната власт Прага, Милано, Виена / Паница/ Ив. Бърльо, а не за ония, плод на лично пристрастие; конспирация в конспирацията; завист, отмъстителност и кръвожадност/

За тая му дейност И. Михайлов получи, още при Тодор Александров, значка с червен емайл. Но 7 юли 1928 г. помрачи всичките му дела и заслуги. Оттогава насам Михайлов вече е братоубиец. Той е кървав престъпник спрямо македонската борба, който не може да поправи с нищо направените пакости, що причини на делото.“