Докато у нас синовете на Македония се избиват помежду си най-варварски все в името на Свободна Македония, 1931 г.

сърбите полат при пълно спокойствие, грижи за посърбяването на Македония

Автор: К.Г.П.

АПЕЛ ЗА СПИРАНЕ САМОИЗТРЕБЛЕНИЕТО И БРАТОУБИЙСТВАТА МЕЖДУ МАКЕДОНСКИТЕ ДЕЙЦИ

С свито от болки сърце ние следим раздвоението и споровете настъпили от известно време всред македонските дейци и придружени често пъти с актове на кървава саморазправа. Повече или по-малко ценни хора, но всички необходими за борбата против поробителите на нашето отечество, загинаха вече в тази саморазправа. Разочарование и отчаяние се вгнездява така в душата на останалите живи борци. Поробеното население, което носи най-тежкия гнет и което устоява стоически срещу вилненията на потисниците, посреща с смъртна мъка всеко известие за македонска междуособица. Скъпи и необходими за нашето освободително дело симпатии губим всерд чуждото обществено мнение, все поради същите кървави раздори. Престижът  и нитересите на България, която ни е дала братско убежище, също така не остават от подобни действия без да бъдат тежко уязвени.

А какви размери и какви форми могат да вземат всички тези печални и страшни последици, ако, не дай Боже, братоубийствата продължат и за напред?

Загрижени пред една толкова черна перспектива и дълбоко проникнати от чувство на дълг, ние отправяме най-настойчив апел да се тури край на самоизтреблението и братоубийствата. Нито капка повече македонска кръв в междуособна борба!

Отправяйки нашия позив към двете страни на враждуващите братя, ние в същото време се обръщаме към всички общественици македонци в България, без изключени, за да ги молим да подкрепят настоящия апел, който е продиктувани само от обич към своето македонско дело и от преданност към интересите на българския народ.

Подписи:

 

Ценна археологическа находка в Македония

Докато у нас сниовете на Македония се избинат помежду си най-варварски все в името на Свободна Македония, сърбите полат при пълно спокойствие, грижи за посърбяването на Македония.

Между многото културни инициативи, които сърбите развиват в тоя поробен български край, предприети са и много археологически разкопки по изучаване миналото на тая страна — минало, което им с толкова чуждо, колкото и самата провинция.

Археологическите разкопки, предприети през това лето в околностите на Градско, са дали богати резултати. Не далеко от самата паланка са открити наскоро развалините на един гръцки град, който през II век преди Христа е бил в пълен разцвет / става дума за гръцкия античен град Стоби  б.м./.

Но добре запазените архитектурни паметници личи безспорно, че древният град е бил старогръцки. В центъра на изровения гради е намерен извънредно добре запазен в земята град с седалища за 5.000 човека. По архитектура тоя анфитеатър отговаря на познатите старогръцки театри.

На много мраморни кресла са запазени и досега надписи, означаващи имената на притежателите им.

Новооткрития театър представлява, според страниците на сръбския печат, един великолепен и много запазен паметник на древната гръцка култура. / сп. Илюстрована седмица, 1931, 1 Март /

Предишна публикация

Следваща публикация

© 2021 All Rights Reserved.Created by Synergie A.M.