Реалната обстановката, обаче, на прак­ти­ка не е поз­во­ля­ва­ла ни­как­во забавяне. ВМРО ве­че е отс­тъ­пи­ла от пос­лед­ни­те си по­зи­ции в Егейска Македония. Там ор­га­ни­зи­ра­на­та ре­во­лю­ци­он­на струк­ту­ра поч­ти е разрушена, а ак­тив­на­та дейност преустановена. Във Вардарска Македония, къ­де­то все още Организацията има поч­ва за развитие, под­к­ре­па­та от мес­т­но­то на­се­ле­ние  е на­ма­ля­ла чувствително. Възползвала се от проб­ле­ми­те на ВМРО в България, сръб­с­ка­та власт пред­п­ри­ема офан­зи­ва вър­ху оку­пи­ра­на­та от нея ма­ке­дон­с­ка територия, ка­то ата­ку­ва най-здра­ви­те  яд­ра на ор­га­ни­за­ци­он­на­та структура, те­зи  на  селата.