След последния общ конгрес на ВМРО, състоял се през 1925 г., Организацията  излиза пред обществото с декларация за същността и основните насоки на революционното движение, в която потвърждава намерението си да опази своята независимост : „ В. М. Р. О. и за напред ще пази ревниво своята независимост и Ц. К. не ще позволи на никое правителство и на никоя партия да си послужи с нея като инструмент за свои цели, чужди на македонското освободително дело. Конгресът опълномощи новия Ц. К. да се бори до край и с  всички сили и средства против лица, партии или други сдружения, където и да са, които се изпречват на пътя на В. М. Р. О. и които биха се опитали да цепят нейните сили.“ /В. Свобода или смърт, 1925 г., бр.6, с. 1/. Не е възможно подобно изявление да се приеме благосклонно от Демократическия сговор или от която и да било друга управляваща партия в Царството. От създаване на третата българска държава управниците винаги са търсели възможност да подчинят Вътрешната революционната организация на своите цели и единствената причина ВМРО да не бъде окончателно разтурена е, че тя се ползва с мощна подкрепа от населението в Македония и македонската емиграция в България. Конфликта на ВМРО с управляващите винаги се е подклаждал от многобройните опити на монарха и властващите български политически партии да се споразумеят със сърбите за сфери на влияние в Македония. Ситуацията се повтаря и през 1925 година, когато ВМРО се противопоставя на поредния опит за сближение със сърбите, в резултат на което през месеците юни-юли вътрешния министър генерал И. Русев налага осезателни мерки срещу привържениците на Организацията – https://parlichev.com/bg/vmro/srabski-kapan-i-balgarskite-pravitelstva-1925-g/ . През следващата година, антагонизмът между революционерите и правителството се задълбочава. Военния министър генерал И. Вълков издава заповед до военните окръзи и призовава за съдействие всички органи на държавната и общинската власт „  които са длъжни да съдействуват и способствуват със всички средства, в кръга на законите на страната за действителното разрешение на задачата/ възпрепятстване преминаване на четите по поска Македония/.“ – https://parlichev.com/bg/vmro/zapoved-na-ministara-na-vojnata-sresthu-revolyuczinnoto-dvizhenie-na-vmro-1926g/ .  Генерал Вълков въвежда категорията „ добър българин“. Това са тези българи, които се съобразяват с „ висшите интереси“ на държавата. Без съмнение в тази категория не влизат революционерите от ВМРО, защото, според генерала, те не са разбрали, че : „ Отдавна е минало времето, когато се считаше рационално поддържането духа на поробените братя да става и чрез чети, ако такива биха се организирали и в пределите на България“. Министъра обещава, че правителството ще „..дебне моментите, когато бъде най-удобно енергично да се застъпи за правата на малцинствата у нашите съседи, т. е. за потиснатите наши братя.“ Разбира се, генерала не намира за нужно да отбележи, че дебненето е започнало преди половин век и българската политика в Македония все още не е издебнала очаквания момент.  Заповедта на военния министър е причина за среща на Задграничното Представителство на ВМРО / Баждаров, Томалевски, Пърличев / с А. Ляпчев – министър председател и И. Вълков – военен министър. В прав текст им е заявено, че: „ а. ще вървят със сърбите, макар сами те да не могат да твърдят, че ще се споразумея; б. македонците да имат търпение защото България не била готова да воюва; в. вътре сме тероризирали населението и то щяло да се отметне от нас; г. в българска Македония населението не било с нас; д. нищо да не сме вършели в България; е. настроени били срещу младежкото движение; то е било маска за образуване бойни дружини; ж. били сме романтици. Вълков бил против революционната борба.“  При тези обстоятелства в ръководителите на ВМРО се оформя впечатление, че предстои директен сблъсък с държавата и взимат следните решения: „ а.  по-важните хора да избягат от София и прекъснат срещите си с Вълковци; б. да се вземат мерки за тайни действия от наша страна, да станем мълчаливи и скрити; в. да не скриваме от нашите хора вече, че е възможна борба; г. тактично отнасяне и приближаване до офицери и администрацията; г. специални мерки от нас в София; д. в българска Македония да облекчим населението; е. в никой случай ние да не даваме повод за борба.“ – https://parlichev.com/bg/vmro/vmro-s-plan-za-ochakvaniya-udar-ot-strana-na-balgarskoto-pravitelstvo-1926-g/

Напрежението между управляващите от Демократическия сговор и ВМРО не спада и през 1927 г. Според доклада на полк. Кл. Кръстев до члена на ЦК Ал. Протогеров властите преследват„ всеки македонец, който мине границата и се сношават с хората, които милеят и работят, даже легално, за родината си“ – https://parlichev.com/bg/vmro/voennite-vlasti-v-granichen-konflikt-s-vmro-1927-g/. В редовете на ВМРО държавната политика спрямо Организацията се възприема, като българо-сръбско сътрудничество в преследването на революционерите или по точно тяхната революционна дейност : „ И като че ли г. Буров иска да каже, — не го казва, но така се разбира, — взимайте мерки вие от там / Югославия б.м./ против емигрантите, ние ще взимаме от тук против-македонските бунтовници и добрите отношения ще се запазят и засилят!“ – https://parlichev.com/bg/vmro/ot-banker-diplomat/

През 1928 година ВМРО излиза с декларация за характера на македонската борба за да подтвърди своята революционна същност и автономията на Македония като политическа цел : „ Борбата за политическото освобождение на Македония, за автономията, вчера и днес е била и е в основата на македонското революционно движение.“ – 

; не отстъпват от своята позиция по отношение сръбско-българското сближение : „ Сърбите предлагат на България едно сближение за македонска сметка. Остава да се види дали България ще го приеме. Приеме ли го, тя се нарежда на фронта на македонските врагове, следователно става враг на Македония. А срещу нашити врагове ние знаем само да се борим.“  Като добавим и разбирането на ВМРО, че „ за съдбата на Македония само македонците трябва да се питат“ – https://parlichev.com/bg/vmro/vmro-za-srabsko-balgarskoto-sblizhenie-i-sadbata-na-makedoniya-1928-g/ става ясно, че „ висшите интереси“ съвсем скоро ще противопоставят „ добрите българи“ на генерал Вълков срещу революционерите. С помощта на генерал Вълков и нему подчинената Трета разузнавателната секция  започва изтреблението на „ лошите българи“. Факт е, че всички те се оказват доказани революционери ветерани. Пред погледите и със съдействието на властите един след друг падат генерал Протогеров, Георги Белев, Васил Пундев, Георги Баждаров, Наум Томалевски и още много други – https://parlichev.com/bg/vmro/grad-petrich-blagodari-na-vojvodata-dimitar-dimashev-1925-g/ ; https://parlichev.com/bg/vmro/pando/ за да останат вълковите „добри българи“. Факт е, че всички те се оказват софийски революционери напълно зависими от вълковите „ висши интереси“ . След отстраняването на генерала от политическата власт, същите „ висши интереси“ налагат разгонването на неговите „ добри българи“ от софийските им квартири. След като Демократическия сговор свършва „ черната работа“ по опазване на висшите държавни интереси новата власт в лицето на политическия кръг „Звено“ и Военния съюз през лятото на 1934 година премахва ВМРО от българската територия и политическа сцена завинаги.