„Пърличев провикна се - Напред, на бой, момчета - дигна бастуна и полете…"

Солун, 11 май 1885 година. Хиляда години от рождението на Св. Кирил и Методий

 

През 1928 година Кирил Пърличев, син на Григор Пърличев, обнародва в списание „Македонски преглед“, година IV, кн. 2, с. 116 реч на своя баща държана пред учители и ученици от Солунската гимназия. Речта е произнесена на 11 май 1885 година във връзка с празника посветен на братята Кирил и Методий, който ежегодно се чества от учители и ученици в гимназията. Съдържанието на речта е известно за онзи кръг от читатели, които се интересуват от миналото на Македония, но малцина познават обстоятелствата дали повод на Пърличев да напише това слово. Те са описани в спомените на Григор Димев Пенджерков, публикувани в сп. Македонски преглед, С., 2009, с. 117-120.

Пенджерков дава сведения за едно вълнуващо събитие предизвикало патриотичната реч на Григор Пърличев: „ …В 1885 год. 11-ий май, празника Св. Кирил и Методи, ке се празнува с особна тържественост, понеже тогава се падаше и хилядогодишнина от рож[дението] на тези светии. Увеселението ще стане вън от Солун, при местността “Пиргите”. След молебена в черква стана водосвет в гимназията. Целата българска колония (а тя бе само бълг[арски] комисионери от разни крайща на Македония, малкото дебрени млекари в Солун и кукушани, Гуменчани и др.) от 200-300 души присъства на водосвета. След водосвета отправаме се към “Пиргите” за веселие. Ние сме всичко ученици от гимназията около 500, зад нас върват ученичките от Девич[еската] гимназия, след тех малките ученици от първоначалните училища и народа. Учителите вървят встрани, начело ни води старият Пърличев, 70 год[ишен], побелел. И знаейки, че ще бъдем нападнати, ние сме се организирали добре. Имаме и 3-ма гавази арнаути, които са обружени с леворвери и ками и върват напред. Щом излезохме на правата улица и ето че почнаха да падат върху нас град от камене и тухли и Пърличев провикна се “Напред, на бой, момчета”, дигна бастуна и полете; след него и ние с камене след гърците и почна една силна борба, ръкопашен бой. Те беха възрастни ученици от гръцките гимназии. Обаче забъркаха се и възрастни гърци, па и наши българи и нашите гавази отвориха стрелба с леворверите и веднага дойде полиция и ни раздели. Ранените наши се върнаха назад за болницата. Също откараха и гръцките ранени. Ето че нашият Пърличев, гледаме го с вързана глава, изпречи се пред нас и извика “Стройте се, македонски юнаци”. И ние всички под ред и ни поведе към “Пиргите”. Обаче сега има около нас полицейски, начело с директора на солунската полиция и без да ни закача вече никой, отидохме на местото; веселихме се до късно и па по същия ред и церемония се върнахме в гимназията, но вече победители. В гимназията Пърличев държа ни една много силна патриотична реч, която разгоря и тури първата искра у мнозина у нас. Трогнати, ние сме плакали. След това ние вече нарочно излизахме нагласени добре и почнахме веч да нападаме ние на гърците, но учителите ни възпреха строго да се пазим от такви скандали. …“

В настоящата публикация представяме словото на Григор Пърличев, който, независимо от напредналата възраст, отново е в първите редици на битката и дава личен пример как трябва да се разпалва патриотичната искра – първо делата после речите.

 

In nova lingua gloriatur nomen domini nostri. т. е. нека се славитъ името божіе на новъ езикъ.

Досега божіето име се славеше само въ Гърцкый и Латинскыій, а сега се славитъ въ третій языкъ — Славянскый языкъ, языкъ звученъ, богатъ и священъ.

И така Папа Адриянъ II, по промыслу божію, (п)освяти Славянскый прѣводъ и Славянскый языкъ.Да свыемъ, да свыемъ вторый вѣнецъ на кротостьта имъ: Св. св. Кирилъ и Методій сами не грѣшехѫ, а на грѣшнытѣ опрощавахѫ ; спорѣдъ примѣрътъ на Ісуса Хріста, който каза „не дойдохъ да поканѫ праведницытѣ, но грешницытѣ на покаяніе. Нѣматъ нужда отъ лѣкарь здравитѣ, но болнитѣ. Елате, елате при мене, да видите колко сьмь кротъкъ и смиренъ. Елате да видите колко благъ е яремътъ мой и колко лесенъ товарътъ мой“.

Со таквѫ кротость тіе извършиха великото дѣло: покръстиха миліоні души.

Дѣвойкытѣ да свыятъ още единъ вѣнецъ, третій вѣнецъ, — на трудолюбіето имъ. Св. св. Кирилъ и Методій вчасъ като отслужеха св. Литургиѫ, вчасъ тръгвахѫ на училище да учатъ дѣчинята.

Отъ великытѣ имъ трудовы нихніотъ сънь бѣше малъкъ и кратъкъ. Тіе още отъ полнощь се разбуждахѫ да прѣвождатъ Св. Писаніе. Отъ великытѣ имъ трудовы тіе изгубиха здравіето си.

Но ако и да бѣхѫ болни, все и така тые пакъ се трудехѫ, неуморно се трудеха, доклѣ извьршихѫ великото дѣло, което не бы могли да извьршатъ ни царіе, ни императори, ни самитѣ може би Хрыстови Апостоли : ни единъ отъ Апостолитѣ не покръстилъ толко много души колкото св. св.

Кирилъ и Методій.

Но, ке ми каже нѣкой, оти въ това велико дѣло имъ помогнѫхѫ чудесата что правехѫ. Не! тако ми Св. св. Кирила и Методія, тако ми име Божіе, не имъ помогнѫхѫ толко чудесата, колкото икъ помогнѫ поведеніето. Чудеса може да направи и дяволътъ. Но св. св. Кирилъ и Методій се прославиха заради кротость, заради смиреніе, заради трудолюбіе, заради любовь, която е майка на всичкытѣ добродѣтели.

Но кой ораторъ? какъвъ панегирикъ може достойно и прилично да похвали Св. св. Кирилъ и Методія? Най-голѣма за нихъ похвала е, оти Папа, денешніотъ Папа Римскый, като оцѣни мѫкытѣ и трудовытѣ имъ, като оцѣни величинѫтѫ на дѣлата имъ, гы нарѣче равноапостолы, и издаде заповѣдь, писменнѫ заповѣдь, строго повелѣніе по всичкото си паство да празднуватъ всичкы деньтъ на св. св. Кирилъ и Методія.И така днеска цѣлый Славянскій родъ празднуватъ великіотъ празникъ; и го празднуватъ много по тържествено отъ насъ; го празднуватъ во храмове много по великолѣпны отъ нашіоть; въ храмове прѣисполнены со народъ много по многочисленъ отъ нашіотъ. Нашіотъ праздникъ е скроменъ, смиренъ, незвученъ, скутанъ.

Благодареніе Вамъ, мили мои колеги, что оставихте татковинѫтѫ си, и дойдохте да послужите на нашѫтѫ татковинѫ, или по-добрѣ да кажѫ, на татковинѫ-тѫ на св. св. Кирилъ и Методія и да празднувате въ самый Солунъ праздникотъ на Солунскытѣ святіи. Колкото и да е скроменъ празникотъ нашь, става по веселъ со Васъ и чрѣзъ Васъ. Вы, украшеніе празника, доставихте намъ райско благолѣпіе — и въ училищата, и во цьрквѫтѫ на Св. св. Кирила и Методія.

Оскудѣло намъ мудрыхъ мужей число. Майка Македонія много е ослабнѫла. Откако породи великаго Александра, откако породи св. св. Кирила и Методія, оттога майка Македонія лежи на леглото си ужасно изнеможена, совьршенно примрѣла. Майка что родила великаго сына, надали ке може да роди и другего. За това толко рѣдки сѫ на свѣтотъ великитѣ мѫжи.

Цѣлы просвѣтены дьржавы, во теченіе на 50 годинъ, едва могѫтъ да произведѫтъ единъ великъ мѫжъ. Сьрдечно благодарение Вамъ, мили мои сотрудници, что дойдохте да цѣлувате святѫтѫ земя, дѣто степнели нозѣтѣ на св. св. Кирила и Методія. Нито нужде имаше отъ нашето благодареніе. Доволно сте наградени отъ самата си съвѣсть. Даже и блаженство е вселено во сьрдцата Ваши, дѣто служите на Кириловото отечество. Иденьето Ваше во Солунъ, надали е по-долно отъ поклоненіе на Божій гробъ. . .

Но какво казахъ азъ? Грѣшихъ! Простѣте ме. Хула е да каже човѣкъ оти Македония не може да ражда великы мѫжи. Напротивъ, Македония е плодородна и неисчьрпаемо благочадна. Колко се хубави цвѣтята нейзини, колко се хубави дьрветата нейзини, толко се хубави и чедата нейзини; и хубави, и пъргави, и остроумни. Каква е силата на растителностьта, таква е силата и на жителитѣ. Благодареніе Вамъ, колегы, Македонія има да произведе звѣздоподобны младенцы. Пакъ благодареніе Вамъ, Вые ке бедете повиватели на младенцытѣ на Македонія; повивателы благодушны, благоокы, симпатическы, благомыслящи. За новороденытѣ младенцы на Македонія Вашата радость ке бѫде равна на радостьтѫ на майкѫтѫ что гы родила; зачтото повивате о Вые! уважаеми и святи земледѣлци на плодовитѫтѫ Македонскѫ земiѫ. Отъ Васъ се очакватъ много плодове, плѣнително-цвѣтни, великолѣпно-блистателни плодове. Отъ височинѫтѫ на небесата со благостно око на Васъ гледатъ св. св. Кирилъ и Методій; Вы гледатъ и Вы благославятъ. Особено благодареніе на Правителственото покровителство, Солунската Българска Гимназія има да произведе още много Кириловцы и Методіевцы, които ке бедѫтъ свѣтила на училищата ни; ке бѫдатъ благолѣпіе на цьрквитѣ ни; ке бѫдѫтъ стьлпци на Вѣрѫтѫ, и ке прославятъ Македонското име. Аминъ.

Предишна публикация

Следваща публикация

© 2021 All Rights Reserved.Created by Synergie A.M.