Солун, 11 май 1885 година. Хиляда години от рождението на Св. Кирил и Методий
Автор:
През 1928 година Кирил Пърличев, син на Григор Пърличев, обнародва в списание „Македонски преглед“, година IV, кн. 2, с. 116 реч на своя баща държана пред учители и ученици от Солунската гимназия. Речта е произнесена на 11 май 1885 година във връзка с празника посветен на братята Кирил и Методий, който ежегодно се чества от учители и ученици в гимназията. Съдържанието на речта е известно за онзи кръг от читатели, които се интересуват от миналото на Македония, но малцина познават обстоятелствата дали повод на Пърличев да напише това слово. Те са описани в спомените на Григор Димев Пенджерков, публикувани в сп. Македонски преглед, С., 2009, с. 117-120.
Пенджерков дава сведения за едно вълнуващо събитие предизвикало патриотичната реч на Григор Пърличев: „ …В 1885 год. 11-ий май, празника Св. Кирил и Методи, ке се празнува с особна тържественост, понеже тогава се падаше и хилядогодишнина от рож[дението] на тези светии. Увеселението ще стане вън от Солун, при местността “Пиргите”. След молебена в черква стана водосвет в гимназията. Целата българска колония (а тя бе само бълг[арски] комисионери от разни крайща на Македония, малкото дебрени млекари в Солун и кукушани, Гуменчани и др.) от 200-300 души присъства на водосвета. След водосвета отправаме се към “Пиргите” за веселие. Ние сме всичко ученици от гимназията около 500, зад нас върват ученичките от Девич[еската] гимназия, след тех малките ученици от първоначалните училища и народа. Учителите вървят встрани, начело ни води старият Пърличев, 70 год[ишен], побелел. И знаейки, че ще бъдем нападнати, ние сме се организирали добре. Имаме и 3-ма гавази арнаути, които са обружени с леворвери и ками и върват напред. Щом излезохме на правата улица и ето че почнаха да падат върху нас град от камене и тухли и Пърличев провикна се “Напред, на бой, момчета”, дигна бастуна и полете; след него и ние с камене след гърците и почна една силна борба, ръкопашен бой. Те беха възрастни ученици от гръцките гимназии. Обаче забъркаха се и възрастни гърци, па и наши българи и нашите гавази отвориха стрелба с леворверите и веднага дойде полиция и ни раздели. Ранените наши се върнаха назад за болницата. Също откараха и гръцките ранени. Ето че нашият Пърличев, гледаме го с вързана глава, изпречи се пред нас и извика “Стройте се, македонски юнаци”. И ние всички под ред и ни поведе към “Пиргите”. Обаче сега има около нас полицейски, начело с директора на солунската полиция и без да ни закача вече никой, отидохме на местото; веселихме се до късно и па по същия ред и церемония се върнахме в гимназията, но вече победители. В гимназията Пърличев държа ни една много силна патриотична реч, която разгоря и тури първата искра у мнозина у нас. Трогнати, ние сме плакали. След това ние вече нарочно излизахме нагласени добре и почнахме веч да нападаме ние на гърците, но учителите ни възпреха строго да се пазим от такви скандали. …“
В настоящата публикация представяме словото на Григор Пърличев, който, независимо от напредналата възраст, отново е в първите редици на битката и дава личен пример как трябва да се разпалва патриотичната искра – първо делата после речите.
Предишна публикация
Григор Пърличев в Солунската гимназия 1883-1890 г.Следваща публикация
Григор Пърличев за „таткойната“ и „ майкин язик“.