През 1873 г. Натанаил Охридски е дал първото българско предложение за свързване на „послѣдошедши Българѣ“ с независимата от Рим и Цариград Епископия Първа Юстиниана, създадена за християните повече от два века преди княз Борис I да се обвърже със светските и духовни управници в Цариград.

Натанаил Охридски: За Юстиніановы права на Охридска архіепископія. Или за цьрковна независимость и самостоятелность на Охридско-Българско Священноначаліе, Цариградь, 1873, с.6-7

„ … Българската церковь имала е самостоятелнѫ и отдѣлнѫ цьрковнѫ Іерархіѭ и пьрвосвятители нейны независъли нито отъ Римскы, нито отъ Цариградскы патріарси нито кога были избираны, нито кога были посвящаваны на Архіепископскій чинъ, нито пакъ кога са управлявали Българскѫтѫ церковь. Понеже:

1-о Още въ шесто столѣтіе Цариградскій царь Юстиніанъ Великій, щомъ токмо подчини на Епископія Примы Юстиніаны (сегашній Охридъ) Сѣверо-Восточны Области, които послѣ быдохѫ завладены отъ послѣдошедши Българѣ, такожде обѣ Дакіи и Панноніѭ, то даде онъ на тая Епископія и права на независимость и самостоятелность цьрковна; по тыя права Архіепископы Охридскіи бѣхѫ избираемы въ Архіепископско достоинство отъ Соборъ на Епархіалнытѣ ѝ Митрополиты и бѣхѫ утверждаемы въ това достойнство тамо на мѣстото имъ.

2-ро Кога Българе идолопоклонницы завладѣхѫ и Охридъ или Примѫ Юстиніанѫ съ подчиненнытѣ му цьрковно области, тогава щомъ токмо начна да ся распространява и между нихъ Христіанство и щомъ токмо начна да ся появява и да ся уредува въ нихъ церковь, то незабавно ся появихѫ въ нихна Іерархія и правата, които Юстиніанъ Великій беше даровалъ на Охридска епископія ; по тыя права Архіепископъ Охридскій и всея Българіи ся избиралъ въ това достойнство отъ неговъ Соборъ и ся е утверждавалъ въ Архіепископскій чинъ отъ Българскаго царя, което ся пазило до тогава, до когато е сѫществувало царетво Българско.

3-о Послѣ паденіето на Българското царство, Архіепископъ Охридскій и всея Българіи, каковъ ли да беше родомъ-Българинъ или Грькъ, ако и да ся назначаваше въ архіепископскій степень и ся утверждаваше въ това достойнство и отъ Цариграскій царь, но това ся правеше независимо отъ Цариградскійтъ патріархъ, и тѫѭ независимость Охридскій Българскій Архіепископъ удьржа и послѣ паденіе Цариградско до 1767 година.“