Пърличев е поканен през 1871 г. от цариградското списание Читалище да направи първия превод на Омировата Илиада. Публикувани са първа песен и част от втора песен. Последва остра критика срещу езикът използван от Г. Пърличев. Това е онзи език, който поета нарича български, славянски и църковно-славянски, но явно още през 70-те години на 19 век не е бил достатъчно “ чист“ за мнозинството от северно-бъргарските литератори.  Авторитетното за времето си Периодично списание на Българското книжовно дружество, чрез Нешо Бончев, и Христо Ботев критикува превода, причина поради която Пърличев изгаря останалата част от него.