Спомените на Иван Марков са значими по няколко напълно основателни причини:

1. Писани са от непосредствен участник в събитията само три години след като са протекли събитията.
2. Свидетелстват, че независимо от тежките условия поставили ВМРО между чука и наковалнята – https://parlichev.com/bg/vmro-mezhdu-chuka-i-nakovalnyata-1926-g/ населението в Македония все още не е загубило доверие в Организацията и въоръженото присъствие на чети в окупираната от сърбите територия е факт. Не случайно първия срещнат местен жител е привърженик на ВМРО и твърди: „ Пак ще работим, стига да дойдат добри четници и войводи и да не се предават на сърбите. Работили сме и пак ще работим. „
3. Видна е непоколебимата воля на войводата-генерал Александър Протогеров да отстоява, с риск за живота си, последните възможни позиции за въоръжено присъствие на ВМРО извън българска държавна територия. В действителност Протогеров изпълнява уставното задължение членовете на Централния комитет да действат с оръжие в ръка на революционна територия, а не със заповеди за поръчкови убийства издавани от софийските квартири. Никой не може да оспори, че това е единствената възможност да спази четническият институт като апостолат на революционното движение – https://parlichev.com/bg/vmro-chetnichestvo-ili-terorizam/  . Така както Христо Матов го е определил за основен принцип на ВМРО и така както самата Организация го е приела на своя последен общ конгрес през 1925 година / Пърличев, К. VI конгрес на ВМРО 1925 г. С., 2005, с. 227 / .
4. Спомените на И. Марков са доказателство, че през 1925 година, една година след убийството на Тодор Александров, живота на генерала е бил все още ценен от неговият бъдещ убиец Иван Михайлов- „..тъкмо да минем граничната линия, стига един куриер с едно писмо, с което Ив. Михайлов моли стария Протогеров да се върне, защото е бил стар и било опасно да не загине. Това е пред самата гранична линия на 40 – 50 метра“ . Обяснимо поведение на Михайлов защото по това време все още не е сътворил подлата лъжа за съучастието на генерала в убийството на Тодор Александров – https://parlichev.com/bg/ubijstvoto-na-todor-aleksandrov/.
5. Макар и кратки тези кратки спомени имат силата на онзи прът, който е достатъчен за да разбие цялата каруца михайловистки грънци, които и днес зорко са пазени от софийските чиновниците – https://parlichev.com/bg/shemata-na-mihajlovizma-za-prikrivane-na-istinata-i-opravdavane-na-kravoprolitiyata/ . Всичките им усилия не могат да оправдаят факта, че след като И. Михайлов отстрани старите изпитани дейци в Организацията, той възприе тероризма като единствена форма за изява. Отсъствието на чети в македонска територия доведе до маргинализация на Вътрешната организацията, защото ефектите от спорадичните атентати не можеха да заменят четите, които даваха нагледен пример как и с какви методи трябва да се защитава свободата на Македония.

Александър Протогеров:  “ ..Никакво връщане. По-добре 5 крачки напред в Македония смърт, отколкото в България от некой негодиик.“ …“ Протогеров искаше смъртта си в Македония.“ ….“ „Б р а т е , ти си млад и здрав момък. Ако стане случай да ни открият, така  немощен, за да не ви изложа, да загинете всички зарад мене аз ще се самоубия, а теб задължавам да ми отрежеш главата и вземеш в раницата и отнесеш в България, ако можеш. Ако не можеш, зарови я в некой брег, за да можат да знаят тия гадове сърби кой е убит“.