Докато у нас синовете на Македония се избиват помежду си най-варварски все в името на Свободна Македония, 1931 г.
сърбите полат при пълно спокойствие, грижи за посърбяването на Македония
Автор: К.Г.П.
АПЕЛ ЗА СПИРАНЕ САМОИЗТРЕБЛЕНИЕТО И БРАТОУБИЙСТВАТА МЕЖДУ МАКЕДОНСКИТЕ ДЕЙЦИ
С свито от болки сърце ние следим раздвоението и споровете настъпили от известно време всред македонските дейци и придружени често пъти с актове на кървава саморазправа. Повече или по-малко ценни хора, но всички необходими за борбата против поробителите на нашето отечество, загинаха вече в тази саморазправа. Разочарование и отчаяние се вгнездява така в душата на останалите живи борци. Поробеното население, което носи най-тежкия гнет и което устоява стоически срещу вилненията на потисниците, посреща с смъртна мъка всеко известие за македонска междуособица. Скъпи и необходими за нашето освободително дело симпатии губим всерд чуждото обществено мнение, все поради същите кървави раздори. Престижът и нитересите на България, която ни е дала братско убежище, също така не остават от подобни действия без да бъдат тежко уязвени.
А какви размери и какви форми могат да вземат всички тези печални и страшни последици, ако, не дай Боже, братоубийствата продължат и за напред?
Загрижени пред една толкова черна перспектива и дълбоко проникнати от чувство на дълг, ние отправяме най-настойчив апел да се тури край на самоизтреблението и братоубийствата. Нито капка повече македонска кръв в междуособна борба!
Отправяйки нашия позив към двете страни на враждуващите братя, ние в същото време се обръщаме към всички общественици македонци в България, без изключени, за да ги молим да подкрепят настоящия апел, който е продиктувани само от обич към своето македонско дело и от преданност към интересите на българския народ.
Подписи:
Ценна археологическа находка в Македония
Докато у нас сниовете на Македония се избинат помежду си най-варварски все в името на Свободна Македония, сърбите полат при пълно спокойствие, грижи за посърбяването на Македония.
Между многото културни инициативи, които сърбите развиват в тоя поробен български край, предприети са и много археологически разкопки по изучаване миналото на тая страна — минало, което им с толкова чуждо, колкото и самата провинция.
Археологическите разкопки, предприети през това лето в околностите на Градско, са дали богати резултати. Не далеко от самата паланка са открити наскоро развалините на един гръцки град, който през II век преди Христа е бил в пълен разцвет / става дума за гръцкия античен град Стоби б.м./.
Но добре запазените архитектурни паметници личи безспорно, че древният град е бил старогръцки. В центъра на изровения гради е намерен извънредно добре запазен в земята град с седалища за 5.000 човека. По архитектура тоя анфитеатър отговаря на познатите старогръцки театри.
На много мраморни кресла са запазени и досега надписи, означаващи имената на притежателите им.
Новооткрития театър представлява, според страниците на сръбския печат, един великолепен и много запазен паметник на древната гръцка култура. / сп. Илюстрована седмица, 1931, 1 Март /
Synergie A.M.
сърбите полат при пълно спокойствие, грижи за посърбяването на Македония
Автор: К.Г.П.
АПЕЛ ЗА СПИРАНЕ САМОИЗТРЕБЛЕНИЕТО И БРАТОУБИЙСТВАТА МЕЖДУ МАКЕДОНСКИТЕ ДЕЙЦИ
С свито от болки сърце ние следим раздвоението и споровете настъпили от известно време всред македонските дейци и придружени често пъти с актове на кървава саморазправа. Повече или по-малко ценни хора, но всички необходими за борбата против поробителите на нашето отечество, загинаха вече в тази саморазправа. Разочарование и отчаяние се вгнездява така в душата на останалите живи борци. Поробеното население, което носи най-тежкия гнет и което устоява стоически срещу вилненията на потисниците, посреща с смъртна мъка всеко известие за македонска междуособица. Скъпи и необходими за нашето освободително дело симпатии губим всерд чуждото обществено мнение, все поради същите кървави раздори. Престижът и нитересите на България, която ни е дала братско убежище, също така не остават от подобни действия без да бъдат тежко уязвени.
А какви размери и какви форми могат да вземат всички тези печални и страшни последици, ако, не дай Боже, братоубийствата продължат и за напред?
Загрижени пред една толкова черна перспектива и дълбоко проникнати от чувство на дълг, ние отправяме най-настойчив апел да се тури край на самоизтреблението и братоубийствата. Нито капка повече македонска кръв в междуособна борба!
Отправяйки нашия позив към двете страни на враждуващите братя, ние в същото време се обръщаме към всички общественици македонци в България, без изключени, за да ги молим да подкрепят настоящия апел, който е продиктувани само от обич към своето македонско дело и от преданност към интересите на българския народ.
Подписи:
Ценна археологическа находка в Македония
Докато у нас сниовете на Македония се избинат помежду си най-варварски все в името на Свободна Македония, сърбите полат при пълно спокойствие, грижи за посърбяването на Македония.
Между многото културни инициативи, които сърбите развиват в тоя поробен български край, предприети са и много археологически разкопки по изучаване миналото на тая страна — минало, което им с толкова чуждо, колкото и самата провинция.
Археологическите разкопки, предприети през това лето в околностите на Градско, са дали богати резултати. Не далеко от самата паланка са открити наскоро развалините на един гръцки град, който през II век преди Христа е бил в пълен разцвет / става дума за гръцкия античен град Стоби б.м./.
Но добре запазените архитектурни паметници личи безспорно, че древният град е бил старогръцки. В центъра на изровения гради е намерен извънредно добре запазен в земята град с седалища за 5.000 човека. По архитектура тоя анфитеатър отговаря на познатите старогръцки театри.
На много мраморни кресла са запазени и досега надписи, означаващи имената на притежателите им.
Новооткрития театър представлява, според страниците на сръбския печат, един великолепен и много запазен паметник на древната гръцка култура. / сп. Илюстрована седмица, 1931, 1 Март /