Рилският манастир приютява 650 македонски бежанци, 1902 г.
една страница от архива на Рилския манастир
Автор: К.Г.П.
В аналите на Рилския манастир се пази документ, който на пръв поглед е трудно забележим на фона от архивни съкровища на манастира. Това е протоколът от 8.13.1902 година, когато събралите се на манастирски събор монаси търсят изход от тежкото материално положение на светата обител.
Причината за това безпокойство са изчерпването на материалните и финансови средства, с които е разполагал манастира, преди да поеме издръжката на 650 -те бежанци от Македония, подгонени от турските репресии последвали Джумайското въстание от 1902 г.
Този документ, обаче, придобива съвсем друга светлина, когато се разглежда в континуитета на хилядолетната история на манастира и се свърже с традициите на тази духовна твърдина. Само този подход дава обяснение на факта, че най-богатия български манастир само за няколко месеца е изразходвал всичките си налични средства.
От заселването на Иван Рилски през 927 година в непристъпното за времето си поле – наречено Великата рилската пустиня, та до днешни дни, Рилският манастир винаги е бил символ на духовна мощ. С приемане на отшелничеството светеца се е отделил от ширещата се нравствена поквара и е запазил чисто човешките добродетели, така необходими за християнската вяра. В тази вяра са намирали упование, в тежките часове на изпитание, неговите последователи, било те духовници или миряни. Вярата, подържана не само от канонични проповеди, но и подкрепена от дела, е единствената причина духовната традиция на манастира да просъществува през вековете. Ктиторските имена издълбаните по манастирските стени са непосредственото свидетелство за конкретния човешки принос към дарителската традиция.
Помощите, които самият манастир от своя страна е оказвал на страдащи и нуждаещи са безчет, но наи-ценните от тях са тези, които са спасявали клетниците от отчаянието като същевременно са им давали импулс за нов живот. За да дари нов живот старата манастирска каса е била отваряна от петима монаси-ковчежници, снабдени с различни ключове. През 1902 години манастирската каса се отваря за пореден път за да подкрепи материално и духовно 650 -те македонските бежанци напуснали принудително своите родни огнища .
Synergie A.M.
една страница от архива на Рилския манастир
Автор: К.Г.П.
В аналите на Рилския манастир се пази документ, който на пръв поглед е трудно забележим на фона от архивни съкровища на манастира. Това е протоколът от 8.13.1902 година, когато събралите се на манастирски събор монаси търсят изход от тежкото материално положение на светата обител.
Причината за това безпокойство са изчерпването на материалните и финансови средства, с които е разполагал манастира, преди да поеме издръжката на 650 -те бежанци от Македония, подгонени от турските репресии последвали Джумайското въстание от 1902 г.
Този документ, обаче, придобива съвсем друга светлина, когато се разглежда в континуитета на хилядолетната история на манастира и се свърже с традициите на тази духовна твърдина. Само този подход дава обяснение на факта, че най-богатия български манастир само за няколко месеца е изразходвал всичките си налични средства.
От заселването на Иван Рилски през 927 година в непристъпното за времето си поле – наречено Великата рилската пустиня, та до днешни дни, Рилският манастир винаги е бил символ на духовна мощ. С приемане на отшелничеството светеца се е отделил от ширещата се нравствена поквара и е запазил чисто човешките добродетели, така необходими за християнската вяра. В тази вяра са намирали упование, в тежките часове на изпитание, неговите последователи, било те духовници или миряни. Вярата, подържана не само от канонични проповеди, но и подкрепена от дела, е единствената причина духовната традиция на манастира да просъществува през вековете. Ктиторските имена издълбаните по манастирските стени са непосредственото свидетелство за конкретния човешки принос към дарителската традиция.
Помощите, които самият манастир от своя страна е оказвал на страдащи и нуждаещи са безчет, но наи-ценните от тях са тези, които са спасявали клетниците от отчаянието като същевременно са им давали импулс за нов живот. За да дари нов живот старата манастирска каса е била отваряна от петима монаси-ковчежници, снабдени с различни ключове. През 1902 години манастирската каса се отваря за пореден път за да подкрепи материално и духовно 650 -те македонските бежанци напуснали принудително своите родни огнища .