„ …Знайте, че тук не е необходима никаква дързост. От такава не ми е ставало нужда, нито пък и в Турско време—преди тук да е имало българска власт. Аз се движех пак свободно между населението, без да бъда засегнат от когото и да е; всеко посегателство върху мен това би значело уничтожението после стотици хора и села… „

„..Ако тоя терор продължава още, аз не мога да стоя равнодушен; в него бих предпочел да загина, отколкото да се ужасявам от него … Но такава е тената участ . . . такъв е техния принцип: „Свобода или смърт!“ . . . Безгранична любов, или пък безкрайна умраза. Подтисничеството в тия борци се явява като елемент, който отнима техната възможност да мислят те за трудностите, които биха им създали условията за спечелването независимостта на един народ. ..“