В написаното от д-р Татарчев се крие цялата драма на сегашните спорове между София и Скопие.
Д-р Христо Татарчев за етническият произход на основателите от Македонската Революционна Организация
Автор: К.Г.П.
Д-р Христо Татарчев за етническият произход на основателите от Македонската Революционна Организация.
В написаното от д-р Татарчев се крие цялата драма на сегашните спорове между София и Скопие.
Д-р Христо Татарчев: „ ..САМИТЕ ОСНОВАТЕЛИ НА КОНСПИРАЦИЯТА / Македонската Революционна Организация- б.м./ ПРОИЗХОЖДАХА ОТ СРЕДАТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД “/ [1] Изявлението е направено в Торино, Италия през 1934 г. В същият писмен материал д-р Татарчев разкрива детайли свързани със същността на МРО. Посочва нейните създатели, първо име, политическата цел и т.н. [2] И до днес дълбока сянка прикрива изнесения от първия председател на революционната организация факт, че самите основатели на Организацията, произлизащи от средата на българския народ, се отказват от присъединението на Македония към България [3]. Апостола заявява: „ Мъчнотията обаче се състоеше в синтезата на идеализма и реалността. Нашето вътрешно чувство и мисъл се движеха повече около общобългарския идеал — присъединението на Македония към България, но трябваше да турим воденичен камък на тая през толкова много години култивирана мечта в македонския народ и свободния български народ и да вършим реална политика.“ [4]
В написаното от д-р Татарчев се крие цялата драма на сегашните спорове между София и Скопие. Държавната доктрина в Скопие не желае да приеме, че революционерите то ВМО ясно изразяваха своя български произход. Държавната доктрина в София не желае да приеме, че същите тези революционери издигат политическата идея за самостоятелна, единна и неделима Македония. Докато от двете страни на границата си затварят очите за историческата истина, политиците подкрепяни от местните агитки ще хиперболизират омразата между сегашните две държави.
[1] Д-р Христо Татарчев. Спомени, документи, материали. С., 1989, с. 46
Synergie A.M.
Д-р Христо Татарчев за етническият произход на основателите от Македонската Революционна Организация
Автор: К.Г.П.
Д-р Христо Татарчев за етническият произход на основателите от Македонската Революционна Организация.
В написаното от д-р Татарчев се крие цялата драма на сегашните спорове между София и Скопие.
Д-р Христо Татарчев: „ ..САМИТЕ ОСНОВАТЕЛИ НА КОНСПИРАЦИЯТА / Македонската Революционна Организация- б.м./ ПРОИЗХОЖДАХА ОТ СРЕДАТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД “/ [1] Изявлението е направено в Торино, Италия през 1934 г. В същият писмен материал д-р Татарчев разкрива детайли свързани със същността на МРО. Посочва нейните създатели, първо име, политическата цел и т.н. [2] И до днес дълбока сянка прикрива изнесения от първия председател на революционната организация факт, че самите основатели на Организацията, произлизащи от средата на българския народ, се отказват от присъединението на Македония към България [3]. Апостола заявява: „ Мъчнотията обаче се състоеше в синтезата на идеализма и реалността. Нашето вътрешно чувство и мисъл се движеха повече около общобългарския идеал — присъединението на Македония към България, но трябваше да турим воденичен камък на тая през толкова много години култивирана мечта в македонския народ и свободния български народ и да вършим реална политика.“ [4]
В написаното от д-р Татарчев се крие цялата драма на сегашните спорове между София и Скопие. Държавната доктрина в Скопие не желае да приеме, че революционерите то ВМО ясно изразяваха своя български произход. Държавната доктрина в София не желае да приеме, че същите тези революционери издигат политическата идея за самостоятелна, единна и неделима Македония. Докато от двете страни на границата си затварят очите за историческата истина, политиците подкрепяни от местните агитки ще хиперболизират омразата между сегашните две държави.
[1] Д-р Христо Татарчев. Спомени, документи, материали. С., 1989, с. 46
[2] https://parlichev.com/…/d-r-hristo-tatarchev-za-parvoto…/
[3] https://parlichev.com/bg/vmro/d-r-hristo-tatarchev-i-avtonomna-makedoniya/
[4] Д-р Христо Татарчев. Спомени, документи, материали. С., 1989, с. 45