Първи конгрес на Македонската Революционна Организация, 1896 г. и устава на БМРОК

През месец март 1896 г. ръководителите на МРО се събират около нейната рожденна люлка град Солун

 

През месец март 1896 г., тридесет месеца след зараждането на революционната организация, първите нейни ръководители се събират около рождената си люлка в град Солун и поточно в квартирата на Андон Димитров. Някои от участниците наричат тази среща сбирка, други „ нещо като конгресче“  [1]  , трети, включително Г. Петров я определят като конгрес [2]. Широкия обхват на разглежданите въпроси и поставените задачи дават основание на историческата книжнина да придава на тази среща значението на Първи конгрес.  Освен основателите на Организацията, без Хр. Батанджиев, на конгреса присъстват  Г. Петров, К. Пърличев, Хр. Попкоцев, П. Тошев, Хр. Матов, Г. Делчев, Вангел Калейчев, Велко Думев. Според Гьорче присъстващите са 15-16 човека. В същото време в Солун е и Борис Сарафов, но не са известни данни за негово участие в съвещанията. Взети са изключително важни решения свързани с политическата цел на Организацията, нейното райониране, тайна поща, шифри и канали за придвижване. Именно в Солун през 1896 г. първите ръководители на Организацията потвърждават решението на апостолите от 1893 г., че автономията на Македония ще бъде политическа цел на революционното движение. [3]

В нашата историография темата за Първия конгрес в Солун е обвързана с два програмни документа на Организацията – Устав и Правилник на Български Македоно-Одрински Революционен Комитет. [4] Интересът е предизвикан от определението „ български“, поставено върху един от първите официални програмни документи на  революционерите, което се явява силен аргумент в полза на тезата, че основателите на конспирацията са водени от българско етническо съзнание. Твърдение подкрепено с автентични, достъпни и многократно тиражирани изявления на апостолите на революцията. За съжаление здравата историческа почва под краката на българската държавна доктрина свързана с БМОРК свършва до тук. Няма обяснение защо този комитет не оставя историческа следа чрез оригинални документи носещи неговите атрибути. Фокусът е пренасочен към етническия аспект на Македонския въпрос. Политическата цел революционерите автономно управление за всички народности от територията на Македония е подменена с прикрито намерението за присъединение на Македония към границите на българската държава. По този начин се изопачава делото на всички македонски българи, които отдадоха живота си на идеята за автономията на Македония. Всички те са представени като дребни хитреци вписали автономията на Македония в своите програмни документи, фиктивно, със скритото намерение да разширят територията на българското царство. За целите на възприетата доктрина не се жалят сили и средства. Дори е изфабрикувана точна дата върху Правилника на БМОРК. [5] Авторите на подобни манипулации не очакват, че някой ще провери оригинала, от който е видно, че такава дата не съществува. [6] Манипулаторите правят всичко възможно да преиначат идеята за автономия на Македония, която бе издигната още в първите дни на руската победа и апостолите на революцията отстояваха от рождения ден на Организацията. Те не искат да знаят, че независимо от имената на революционната организация, които са се променяли многократно, нейният политически идеал за самоуправление на единна и неделима Македония не се променял никога. Проблема на манипулаторите е, че революционерите оставиха неопровержими исторически доказателства за същността и целите на своята организация. [7]

[1] Милетич, Л. Спомени Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов. С., 1927 г., с. 44

[2] Милетич, Л. Спомени на Гьорчо Петров. С., 1927 г., с. 49

[3] Гьорче в спомените си : „ … нашата организация си бе прогласила като върховен принцип да се спази автономна по всички работи по революционното дело въ границите на вътрешността” Възприет веднъж, този принцип е приложен още при първият опит на ВМК да действа на територията на поробена Македония и да оглави революционното движение. С това определение е описана реакцията на ЦК по повод писмото изпратено от ВМК през 1896 година, с което се прави предложение за съвместна дейност.“ ; „ .. Принципът на автономията 6еше вече изтъкнат в София, и ние говорихме по тоя въпрос изобщо. Отвори се въпрос да приемаме жени / Милетич, Л. Спомени на Гьорчо Петров. С., 1927 г., с. 41, 51 /

[4]  https://parlichev.com/bg/vmro/ustav-bmork/ ; https://parlichev.com/bg/vmro/pravilnik-na-balg-makedon-odr-revol-komiteti-original-bez-data/

[5]

[6] https://parlichev.com/bg/vmro/pravilnik-na-balg-makedon-odr-revol-komiteti-original-bez-data/ Всеки би могъл да увеличи мястото, върху което се твърди, че е поставена дата 1896 г. и сам да се увери в истината.

[7] Основателите на Вътрешната Революционна Организация за Автономна Македония.

  1. Др. Христо Татарчев – https://parlichev.com/bg/vmro/d-r-hristo-tatarchev-i-avtonomna-makedoniya/

  2. Андон Димитров – https://parlichev.com/bg/vmro/andon-dimitrov-i-avtonomna-makedoniya/

  3. Петър Попарсов – https://parlichev.com/bg/vmro/petar-poparsov-i-avtonomna-makedoniya/

  4. Иван Хаджиниколов – https://parlichev.com/bg/vmro/ivan-hadzhinikolov-i-avtonomna-makedoniya/

  5. Дамян Груев – https://parlichev.com/bg/vmro/dame-gruev-i-avtonomna-makedoniya/

  6. Гоце Делчев – https://parlichev.com/bg/vmro/gocze-delchev-i-avtonomna-makedoniya/

  7. Гьорче Петров – https://parlichev.com/bg/vmro/gorche-petrov-i-avtonomna-makedoniya/

  8. Христо Матов – https://parlichev.com/bg/vmro/hristo-matov-i-avtonomna-makedoniya/

  9. Христо Попкоцев – https://parlichev.com/bg/vmro/hristo-popkoczev-za-avtonomna-makedoniya/

  10. Кирил Пърличев –  https://parlichev.com/bg/kiril-parlichev-za-avtonomna-makedoniya/

 

Къде е датата 1896 година?

Предишна публикация

Следваща публикация

© 2021 All Rights Reserved.Created by Synergie A.M.