В писмото си до великия доместник Адриана Комнин: „…но има една разлика, че аз робувам не на царица, чиста и хубава и изобщо на златна Афродита, а на роби, варвари, нечисти, от които дъхти на куческа миризма от овчи кожи, които са толкова скромни в своя поминък, колкото богати по злонравие, или по-добре, на царе над всички наедно по своето злонравие и немотия в живота. Отървете ме от това мръсно робство  ……. Не бях стъпил още в Охрид, и аз, злополучният в любовта си, захванах да копнея за града, гдето живеете вие. Защото отдалеко ме удари една смъртоносна воня, каква­то излиза от Хароновия трап (адските пещери). Според Емпедокла (V. век пр. Хр.), от враждата изникват глави без вратове, а от тукашния надзор върху безредицата израстнаха хиляди вратове без глави. Защото кой охридчанин не е врат без глава, който не знае да тачи нито Бога, нито човека. С такива чудовища съм осъден да живея. А най- малкото е това, че и надежда дори няма тия вратове да добият някога глава с помощта на някакви горни сили, както и приятелството, според Акрагантинския мъдрец (т.е. същия Емпедокл), докарва до съвършенство незавършените глави“.

В писмо до приятеля си лекар Пантехни:  „охридчани слушали песента му като магаретата цигулка“

До приятеля си Анема: „Като казваш, че си станал съвсем варварин посред българите, ти казваш това, което аз сънувам. Защото разсъди, колко съм пил аз от чашата на простащината, като се намирам толкова години далеч от страните на мъдростта, и колко съм се опил с амузия (незачитане на музите). И тъй, понеже ние живеем от дълго време в земята на българите, простащината ни стана близка другарка и съжителка“.

До видинския епископ:  „И тъй, не унивай, не бъди малодушен, като че ли само ти страдаш… Кумани ли имаш, които нахлуват отвън? Но какво са те в сравнение с охридчани, които слизат от града (т.е. Цариград) и ни нападат? Тия, които самото отиване в Ца­риград смятат като оръжие на благоволение и като венецъ, те плячкосват всичко, без да има кой да избави и спаси (Псл. 7,з). Защото кой ще противостои на царигражданите? — Лукави граждани ли имаш? Но те са деца при нашите граждани българи, или по-добре, за да не засрамя голямата в нашия град злоба, какво са твоите вселукави в сравнение с нашите простаци мокренци ? Всичко сравних с това, което има в Охрид, защото и ти го знаеш, понеже не малко време си живял в тая долина на плача, та по аналогия от частното ще разбереш общото“.

До приятеля си Мерментопула : „Като се обърнах на скот от царуващата, както се знае, тук простащина, имам нужда от някого, който да ме върне у дома поне чрез възпоминание“.

До приятеля си Махитаря:  „…защото в страни тъй варварски, като тукашните, гдето не искат да ме научат на нищо добро, ако слезе до нас една слаба капка от мъдрост, тя ще ни се види като самия източник на нектаря. Затова молим, да не ни оставяш сухи в земя пуста, непроходима и безводна. Благат ме смятат на пазаря, но, като отворя вратата си, се оказвам триж злочесте. Но, като не съм се оплаквал никога за това, не съм получил досега и утешение“.

До Симеона от манастира Апапъл : „тази пустиня, в която сме осъдени да киснем, понеже по желанието си ние се върнахме в Египет, е добра да храни змии и скорпиони, и поради злобата на хо­рата не може нищо добро да роди, или, ако приеме отвън нещо такова, тя го изменява и го прави подобно на себе си“.

До приятеля си Иван Перивлептина: „Но, ако би че тя (силата, която из­гонва демоните) изпрати яростта му (на най-върлия му неприятел Иасита) и на свините и тласне покровителствуваните от него българи низ стръмнината надолу, което им прилича, това не е някоя беда, стига само ние да пътуваме безпречно по нашия път и да насочваме стъпките си към Бога“.

/Извадки от Златарски, В. С., 2007, „История на Българската държава през средните векове” – ТОМ II. Вътрешното положение в България в края на ХI и началото на XII век във връзка с дейността на Теофилакт Охридски./