Защо, през Октомври 1912 година, сърбите си лъскат ботушите в гр. Скопие
28 Октомври 1912г.
Автор: К.Г.П.
С подписването на 19 Февруари 1897 г. Българо-сръбската спогодба, правителство на Константин Стоилов официално санкционира възможността за дележ на Македония.
В точка трета от спогодбата, двете правителства се съгласяват: „Докато се постигне делене на Европейска Турция на сфери на влияние, двете страни се задължават да не си пречат и да си помагат по национални, религиозни и училищни въпроси.”
С подписване на 29 февруари (13 март) 1912 г. на „ Договор между Кралство Сърбия и Царство България за приятелство и съюз“ / ЦДА, ф. 568К, оп. 1, а.е. 692, л. 54‒55/ и Таен анекс към договора за приятелство и съюз между Царство България и Кралство Сърбия / ЦДА, ф. 313К, оп. 1, а.е. 2236, л. 6‒7/ правителството на И.Е. Гешов официално, но тайно, раздели Македония със сръбското правителство на М. Милованович. Договорът бе обявен за таен, но остана тайна само за българско общество, тъй като силните държави по различни пътища се бяха добрали до неговите клаузи.
След подробно описание на разделителните коти, на стр. 3 е вписано: „ Разбира се, че двете страни се задължават да приемат като окончателна граница оная линия, която Н.И.В. Руския Цар в гореозначените граници би намерил, че най-отговарят на правата и интересите на двете страни.“
С подписването на 29 април 1912 г „Военна конвенция между Царство България и Кралство Сърбия.“ / ф. 313К, оп. 1, а.е. 2236, л. 1‒4/ българското правителство се съгласява да предостави върховното командване на Вардарският операционен театър т.е. Македония на сърбите.
Чл.7 „ ….В случай на съвместна война против Турция Върховната команда на Вардарския операционен театър принадлежи на Сърбия, ако на тоя театър ще действа техната главната армия, която трябва да бъде числено по силна от българската войска на този театър, съгласно чл.4 на тази конвенция. Обаче, ако сръбската главна армия не оперира на Вардарския операционен театър и когато тя там е по-слаба числено от българската войска, върховното командване на този театър ще принадлежи на България.“
Чл. 10 „ Военната плячка/ трофеи/ припада на онази войска, която е придобила. В случай когато плячката е придобита в задружна борба на едно и също място на бойното поле, тя се дели от двете страни съразмерно на бойните сили на техните борци, които са зели непосредствено участие в нея.“
При тези договорки, един месец след започване на Балканската война – 26 септември 1912 г., сръбските офицери си лъскат ботушите в гр. Скопие.
Synergie A.M.
28 Октомври 1912г.
Автор: К.Г.П.
С подписването на 19 Февруари 1897 г. Българо-сръбската спогодба, правителство на Константин Стоилов официално санкционира възможността за дележ на Македония.
В точка трета от спогодбата, двете правителства се съгласяват: „Докато се постигне делене на Европейска Турция на сфери на влияние, двете страни се задължават да не си пречат и да си помагат по национални, религиозни и училищни въпроси.”
С подписване на 29 февруари (13 март) 1912 г. на „ Договор между Кралство Сърбия и Царство България за приятелство и съюз“ / ЦДА, ф. 568К, оп. 1, а.е. 692, л. 54‒55/ и Таен анекс към договора за приятелство и съюз между Царство България и Кралство Сърбия / ЦДА, ф. 313К, оп. 1, а.е. 2236, л. 6‒7/ правителството на И.Е. Гешов официално, но тайно, раздели Македония със сръбското правителство на М. Милованович. Договорът бе обявен за таен, но остана тайна само за българско общество, тъй като силните държави по различни пътища се бяха добрали до неговите клаузи.
След подробно описание на разделителните коти, на стр. 3 е вписано: „ Разбира се, че двете страни се задължават да приемат като окончателна граница оная линия, която Н.И.В. Руския Цар в гореозначените граници би намерил, че най-отговарят на правата и интересите на двете страни.“
С подписването на 29 април 1912 г „Военна конвенция между Царство България и Кралство Сърбия.“ / ф. 313К, оп. 1, а.е. 2236, л. 1‒4/ българското правителство се съгласява да предостави върховното командване на Вардарският операционен театър т.е. Македония на сърбите.
Чл.7 „ ….В случай на съвместна война против Турция Върховната команда на Вардарския операционен театър принадлежи на Сърбия, ако на тоя театър ще действа техната главната армия, която трябва да бъде числено по силна от българската войска на този театър, съгласно чл.4 на тази конвенция. Обаче, ако сръбската главна армия не оперира на Вардарския операционен театър и когато тя там е по-слаба числено от българската войска, върховното командване на този театър ще принадлежи на България.“
Чл. 10 „ Военната плячка/ трофеи/ припада на онази войска, която е придобила. В случай когато плячката е придобита в задружна борба на едно и също място на бойното поле, тя се дели от двете страни съразмерно на бойните сили на техните борци, които са зели непосредствено участие в нея.“
При тези договорки, един месец след започване на Балканската война – 26 септември 1912 г., сръбските офицери си лъскат ботушите в гр. Скопие.