Исторически факт е, че следствие туркофилската политика на българските правителства ръководителите на Вътрешната организация и революционните чети често са обект на арести и интерниране. От създаването на Вътрешната революционна организация до нейното разтурване властите са полагали усилия да я овладеят и обезличат революционерите. Безброй са примерите подкрепящи това твърдение, но достатъчно е да цитираме идеологът на ВМОРО Христо Матов : „ .. Ако беше останало на официална България да решава: да има ли Вътрешна революционна организация или да няма, сто пъти до сега щеше да няма. Интимната мисъл на България е следната: Когато интересите ми продиктуват, когато видя, че е възможно да поставя македонския въпрос на зелената маса, имам на разположение войска. Не е в мой интерес да съществува друг фактор – като Вътрешната организация, който ще подига македонския въпрос независимо от мене и когато намери за благовременно. Ако някогаш стане нужда да се направи въстанишки шум и това ми е в ръцете: граница дълга, широка“. /  Хр. Матов, Македонска революционна система. Съчинения. С., 2001, с. 242-243 /.

В случая е интересно становището на Симеон Радев във връзка с казуса – могат ли македонските революционери да бъдат съдени в България.