АПЕЛ

Гласуван в учредителните събрания на Съюза на македонските жени на неговия конгрес, проведен на 30, 31 май и 1 юни 1926 г.

До всички женски културни и благотворителни асоциации в Европа и Америка.

В този тържествен момент, заварвайки ни далеч от вас, нашите сестри, македонските жени, прогонени от домовете си и останали в България, се събират за да основат съюз, който ще приобщи техните организирани сили към борбата за свобода на роден край.

Докато вие, жените от свободните страни, се обединявате, за да постигнете равенство в политиката, правото на избирателно право, ние, другите деца на един народ, хвърлен в робство, ние се обединяваме, за да се борим за изконните и свещени права на мъжа, жената и майката. Ние сме дъщери на един велик със своето страдание народ, който 5 века е бил смазан под турско иго и който сега влачи веригите на едно ново робство, на което са го подложили сърбите и гърците.

Ако успеем, както се надяваме, да вдигнем завесата, която ни крие от вашите очи, която ни разделя от вас, ако разсеем мрака, който ни обгръща, болезнена картина ще се представи пред очите ви.

Тогава ще видите пепелта от разрушени домове, от опожарени църкви и училища, ще видите пирамиди от кости и всредата им гробове. Най-накрая ще чуете риданията и стенанията на хиляди майки, сестри, вдовици и сираци.

Нашето минало и нашето настояще са трагедия, написана с човешка кръв на македонци и със сълзите на македонските жени и деца. Във време, когато в родните си места се наслаждавате на всички плодове на цивилизацията, нашите сестри и майки в Македония са потопени в мрака на невежеството и мизерията.

Вашият живот е свободен и лек, докато те са принудени да се огъват под камшиците и оръжията на техните жестоки господари, без да имат никаква възможност да се оплачат, нито да протестират. Много от нас са прогонени от нашите македонски домове, македонският народ дори е лишен от правото да се моли в собствените си църкви на майчиния си български език.

Децата ни са принудени да учат на чужд език било то сръбски или гръцки. Хиляди български училища са закрити и заменени с нови гръцки или сръбски. Училища, в които под заплаха от най-тежки наказания се забранява на децата ни да говорят езика на бащите ни. В родината ни цари терор и насилие, с което новите господари искат да принудят народа ни да се отрече от миналото си, от своята народност, от своя език.

Обръщаме се към нашите сестри, приятелите и защитниците на жените и деца, и ние ги молим да чуят стенанията на тези нещастни майки сред бежанците, които понякога раждат по време на бягство насред сняг, в дъжд и в кал. Няма ли да чуете и риданията на онези, които нямат хляб за потомството си, и плача на малките деца, измъчвани от глад и скитащи се дрипави далеч от дома? О, жени с чувствителни сърца, чуйте надгробните плачове на 12-годишните момичета, които понякога биват убивани не за друго, а за това, че са наричани български кучки.

Нито ще можете да останете безучастни към ужасния факт, че в момента съществува държава, в която официални лица, в самата си канцелария, атакуват честта на младите македонски момичета. Нещастниците в защитата на тази чест често жертват живота си. Затова ви молим от името на македонските жени и деца, да не обвинявате грубо нашите бащи, съпрузи и братя, да не ги смятате за вулгарни убийци и престъпници.

Нека светът, вашите съпрузи и вашите синове знаят, че нашите синове и братя се бият, за да защитят нас, жените и децата на Македония. Те са принудени да се бият с оръжие в ръце, защото всички законни средства за гарантиране на правата на човека и тези на националността са затворени.

В името на майчинството, което е връзката между всички жени, призоваваме вашето съжаление и молим за вашата помощ.

Ако ни помогнете да разкъсаме веригите на нашето робство, ние, които сме страдали толкова много от насилието, със сигурност ще станем ревностни пионери в редиците на тези, които се борят за мир и справедливост. С вас ще знаем как да отклоним хората от пътя на омразата и войната. Заедно с вас ние ще ги водим по пътя на съгласието и всеобщата любов.

Съюзът на македонските жени в България.