Самоизтреблението на македонците.

То премина всека граница. То свиетелствува за едно страшно умопомрачение. Като че ли македонката организирана работа за подобрение участта на поробените братя тяхното освобождение от чуждо иго се изразява само и изключително в взаимното самоизтребление. Историята не познава такава жестока братоубийствена борба. Като е ли за всички стана нещо  обикновено всеки ден да четем за новото македонско убийство в столицата в всеко време на денонощието и на всеко место в Coфия, дори чак в затворите. И никой не издига глас против това братоубийство. Всички мълчат. Само хроникират убийствата на македонците. Тия хроники заприличиха на статистиките за изклания добитък в скотобойната на столицата.

От името на христианството, от името на българския народ ние издигаме глас на протест:

• срещу убийствата на македонците;

• срещу пасивното поведение на българското правителство, което не прави нищо, за да тури край на тая братоубийствена междуособица;

• срещу българското обществено мнение, за дето , мълчи и търпи тия убийства;

• срещу нашата преса, която също не подема една книжна борба против злото.

От името на църквата ние викаме силно против нечуваните жестоки и из засада вършени убийства. Спрете, о неразумни, това проливане на братска кръв! Как ще уверите света, че милеете за родните си братя под чуждо иго, когато избивате свободните?