Ламсдорф до Станчов: „ Вие трябва да си признаете, че не желаете толкова реформите на Македония, отколкото да си присвоите тази страна.”
Автор: К.Г.П.
Граф Владимир Н. Ламсдорф е министър на външните работи на руската империя в периода 1900-1906 г. Той е отлично запознат със сложните механизми на Македонския въпрос. В края на 1902 г., по време на пътуване до Белград , София и Виена , той сключва споразумение с Австро – Унгария за възпиране революционните процеси в Македония. През септември 1903 г. той придружава император Николай II при пътуването му до Виена и Мюрщег, където е разработена по-нататъшна програма за действие в Македония, която прави опит да реформира Турция в условията на съществуващото балканско статукво. От втората половина на 1903 г. до октомври 1904 г. Русия и Австро-Унгария водят преговори, чрез външните министри Ламсдорф-Ерентал, по установяване на взаимно приемливи дипломатически отношения, които завършват с подписване на декларация за взаимен неутралитет. Във връзка с този процес граф. Ламсдорф е в контакт с всички заинтересувани държави и в частност с княжеския дипломатически агент в Русия Димитър Станчов. През май 1903 г. Ламсдорф пише: „ Вие трябва да си признаете, че не желаете толкова реформите на Македония, отколкото да си присвоите тази страна.” Графа добре познава княжеската държавна политика и не случайно е достигнал до подобно убеждение. С качества на доказан политик, руският външен министър се опитва да се възползва от да впрегне българските мераци в руска полза. Съветва Станчов Княжеството да не „ интернационализира” Македонския въпрос, а да се довери на Русия, която единствена ще го подкрепи за присъединението, защото в противен случай останалите Велики сили, ще подкрепят и другите претенденти. Ламсдорф отхвърля възможността реформите да са в полза на „ българската държавна политика”, целяща присъединението на Македония към Княжеството. Той интерпретира исканията за автономно управление на Македония, начело с генерал губернатор-християнин, като вредни за присъединистките интереси на Княжеството. Факт е, че тази съвети в полза на доктрината за присъединение на Македония бяха възприети от българските правителства, но ги доведе до пълна катастрофа по отношение на македонските българи и разпокъсването на тяхната родина.
Предишна публикация
Вярванията и нисиите в ДебърскоСледваща публикация
Битоля, 1903 година