Протогеров влиза в Македония и заедно с другарите си Герги п. Христов и Шанданов,  и сам. От тримата членове на ЦК оказа се, че до края на мандата си само Ив. Михайлов не е влизал, нито се е опитвал да влезе. А това обстоятелство не мина току така, без да остави своята  следа, своя отпечатък в душата на единия и другия; единия се почувства уязвен, ударен на твърде деликатно място….

Той не скри / Ив. Михайлов/ лично мразел Протогеров….

…упоритостта на Михайлов …. и последния още толкова побесне, когато битолския и солунския революционни окръзи, в изпълнение на едно свое право, което им гарантира самия устав, не се съобразили с незаконното предписание и си избрали определеното от устава / пълно/ число делегати.

Михайлов още през март бе не само в своята жлъчна омраза срещу Протогеров, но и много надменен, високомерен и предизвикателен спрямо присъстващите в заседанията.

Не по-малко от два месеца преди убийството на Протогеров, Ив. Михайлов турнал ръка на  организационните средства като заставил касиера-домакин Георги Гочев и хранителя Т. Пиперевски да ги прехвърлят на непознати на ВМРО лица, а споменатите двама да изчезнат мистериозно, втория от които сам милионер, овреме снабден с екстренен задграничен паспорт,  издаден по нареждане свише.

Ето така уби Михаилов генерала Протогеров от омраза, която изобилно клокочи в малката му душа. Така лиши той от живот тоя благороден и усмихнат старец. Така помисли си той ще получи простор безграничната му амбиция.

Така Михайлов избегваше укорите и изобличенията, които Протогеров се готвеше да му отправи в конгреса. По тоя начин Михайлов се надяваше най-после да респектира членовете на  ЗП, които първи разкриха у него неутолимата жажда за диктаторство.

Александър Протогеров е физически убит. Но неговия убиец, физически жив, с това получи не друго, а окончателна морална смърт.