Отговорът на този въпрос винаги е вълнувал обществото и неизвестността е причина за многобройни версии около обстоятелствата по смъртта на войводата. В този смисъл официалните документи от турските власти издавани във връзка със събитията около убийството на Гоце Делчев са от съществено и приносно значение. За нас те стават публично достояние чрез книгата „ Турски документи за убиството на Гоце Делчев“, 1992, Сkопje, превод и редакция Александар Стоjaновски. Публикуваните документи, от високопоставени военни и административни власти, са надежден източник и носител на ценна информация,не само за кончината на Гоце, но и за статуса на революционното движение.Съдържанието им е категорично доказателство, че турските власти разполагат с изпреварваща събитията разузнавателна информация разкриваща движението на водената от Гоце Делчев серската чета. Обсадата на село Баница, смъртта на Делчев и последвалият разгром на Организацията в серския район до голяма степен се дължи на шпионската мрежа, с която империята разполага. В доказателство поместваме няколко телеграми и съобщения от горепосочената книга намиращи се на страниците 18-19, 20-21, 22-23, 34-35. Турските официални документи в книгата разкриват, в една по-широка рамка, тежката, може да се каже безизходна,ситуация в която се е намирала Вътрешната революционна организация. Преследвани от българските стражари, редовната турска армия, башибозук, предавани от свои, революционерите не са могли да отлагат един неизбежен сблъсък с поробителя, състоял само няколко месеца след трагичната смърт на Гоце Делчев.
Шифрована телеграма от управлението на Серския санджак до Назим бег; Серес, 21 април 1319 г. / 4 май 1903 г. № 891 в доказателство, че турските власти са информирани от „ назначени шпиони“ за движението на четатаоще преди тя да нощува в с. Баница
Въз основа на тайно проведено разследване от една седмица насам и получените съобщения от назначените шпиони се разбра, че в серските села Раховица, Баница, Фраштан и Мъклен и в техните околности обикаля една бунтовническа чета. На коменданта на дивизията е изпратено писмо, че е необходимо военните да насочат натам два отряда, за да ги преследват. Освен това от страна на администрацията беше изпратен и жандармерийски отряд. След като, в резултат на извършеното претърсване от страна на споменатите отряди, се разбра, че в гореспоменатото село Баница се крие една бунтовническа чета от двадесет души, тази нощ преди изгрев споменатото село беше блокирано. Като започна претърсването, се откри мястото, където бяха скрити бунтовниците. От показанията на един човек от жандармерията, дошъл от споменатото село, сражението започнало в единадесет часа. От страна на редовната армия и от запасния батальон на Прещина3 е изпратен още една пешеходна част от сто души и един конен отряд. Резултатът от действията на жандармерийския бинбашия спешно ще бъде изпратен. Изпратено. Заповед.
Съобщение от сераскера до Генералния щаб. 7 сефер 1321 г. или 22 април 1319 г. / 5 май 1903 г.№ 892 в доказателство, че български стражариразменят информация с турците за преминаващи границата чети.
Вашият покорен слуга има чест да съобщи следното: Със сигурност научаваме за станалото сражение на близо двеста бунтовници с българската войска на десетия ден на април (23 април 1903 г.); потвърждава се изграждането на три кули от страна на България на частта от граничната линия, която стига до Церово в посока на Преслап, както и в посока Синанова чука и Караташ; и за някои декларации, изрзени пред юзбашията Хюсеин ага, който се намира в Якорит, от страна на българския юзбашия, който пристигна в Абрамова кула, която се намира на българската граница в района на Разлог.
Приложени са копия на двете телеграми, които пристигнаха от Главното командване на Трета царска армия и от командването на Девета царска дивизия в Серес с цел Негово височество да разпореди тяхното правилно дешифриране. Този въпрос зависи от Вашето разпореждане.
Сераскер (Нечетлив подпис)
Шифрована телеграма от Солунското окръжно управление; Солун, 22 април 1319 г. / 5 май 1903 г. № 893 в доказателство, че още на 6 април властите са информирани за навлизане на чети в серския район с ръководител Г. Делчев
Във вчерашната ми телеграма за проведената блокада в село Баница се съобщава: бунтовническата група всъщност се състояла от двадесет и един бунтовници. Заедно със злосторниците, които се присъединили от селското население, станали общо петдесет до шестдесет. Осигуряването на успеха на царската войска, която извърши блокадата е резултат на навременното пристигане на още два отряда, с което общата бойна сила на кавалерията се увеличи почти на триста войници. Както от страна на царската войска, така и от страна на жандармерията, къщите, където са се барикадирали бунтовниците, бяха добре блокирани, както и околностите на споменатото село. В резултат на сражението, което продължи точно тридесет часа, започвайки вчера сутринта в десет часа, до два часа днес, под покровителството на явното надмощие на Султана, единадесет бунтовници паднаха убити. От бомбите и динамита, които се използваха в големи количества по време на боя, част от къщите изгоряха. Те също изложиха няколко къщи на огъня, които обикновено използваха като складове за муниции. Повечето от бунтовниците останаха под развалините, във вътрешността на тези къщи, обхванати от огъня. Както можеше да се очаква, намериха ги мъртви. От царската войска загиналите са пет души, а осем са ранени.
Между водачите на гореспоменатите бунтовници се намира Делчев, както и водачите: Стефан и Ротка от България, солунчанинът даскал Костанов, дебърчанинът Атанас, савяклията Йорги Стоян и рондилията Йорги. От страна на един от бунтовниците, който бе пленен ранен, има показания и признания. А у споменатия Делчев, който падна убит, бяха намерени една карта, на която е показан Серският район, и упътване как се разрушава железопътна линия. Това се узна от завърналия се днес жандармерийски бинбашия, както и от писмото на командването. Според писменото съобщение на Командването, това, което е останало от бунтовниците, е напълно затрупано под развалините и е в разпокъсано състояние.
При все това, имайки предвид, че в писменото обръщение на вилаетските първенци от 24 март 1319 година (6 април 1903 г.) под номер 140, е съобщено, че четите, определени за предизвикване на размирици в Серес, Велес и на други места, ще се командват и ще се предвождат от Георги Петров и Делчев; че у Делчев са намерени такава карта и упътване; че споменатото село Баница се намира на два и половина часа разстояние от Серес; и че, според получената информация, ще се работи в Серес да се предизвика бунт в определен ден; било много вероятно да са имали намерение на вдигнат бунт, тайно пренасяйки на едно място в самия Серес динамита и бомбите, които бунтовниците използваха и запалиха, идвайки в течение на ден-два, по един, по двама в Серес.
Допълнителните сведения, които ще се получат в резултат на извършеите претърсвания в изгорените къщи в селото и на проведеното следствие, ще бъдат надлежно изпратени. За настаняване на изгоненото извън селото население от царската войска по време на сражението трябва да се съобщи на жандармерийския юзбашия и мулазима. Изпратено. Заповед.
Доклад от мютесарифа на Серес до Главния инспекторат на Румелийския вилает; Серес, 26 април 1319 г. / 9 май 1903 г.№ 899 в доказателство, че първата акция на серската чета е ликвидиране на местните шпиони, които вече са донасяли на властите още преди нейното появяване
До високопочитания Главен инспекторат на Царския Румелийски вилает. Могъщи мой господарю, Ваше превъзходителство!
Плененият ранен бунтовник в сражението в Баница, Георги, син на Стоян от Савяк, в протоколираните показания при днешния разпит казал, че техният убит ръководител Делчев, със своите привърженици, се е заклел на селяните за общо въстание; отсега нататък за споровете, които се появяват между селяните, да не се обръщат към властта, а вече да отправят жалбите си към българските даскали в селата, самите те, обикаляйки селата постоянно, при идване в тяхното село ще разглеждат оплакванията им; въставайки всички едновременно, ще превземат тукашните села; и разправял подобни измислици. Неотдавна Делчев с тридесет бунтовници вдигнал моста на Анджиста. След това Делчев, с неговия другар Димитре Стоян, отивайки в Солун, се намерили в Солунските събития, та и тука да извърши още някои сатанински злочинства. По време на тайното пътуване за Серес, обикаляйки близките села, пристигнали в споменатото село Баница. Във всяко село, съобразно големината му, се намира оръжие, а се очаквали още две хиляди пушки: хиляда броя от България и хиляда броя от Гърция през Солун. Най-напред специално се заели с убийството на няколко души от село Дутли, които предоставяли информация за бунтовниците на властта, натам били изпратени пет-шест души от техните другари. Те самите веднага били блокирани от царската войска и жандармерия. Техните водачи, заедно с Делчев и още няколцина, били убити. Обяснил, че и самият той тогава бил ранен. Тъй като прие да сътрудничи на следствието и за разширяване на информацията, ако по-нататък се получат важни сведения и ако се осмели да предава, ще се побърза веднага да се съобщи. Винаги на Вашите заповеди. 26 април 1319 година (9 май 1903 г.).
Synergie A.M.
Турски документи за смъртта на Гоце Делчев
Автор: К.Г.П.
Предаден ли е Гоце Делчев ?
Отговорът на този въпрос винаги е вълнувал обществото и неизвестността е причина за многобройни версии около обстоятелствата по смъртта на войводата. В този смисъл официалните документи от турските власти издавани във връзка със събитията около убийството на Гоце Делчев са от съществено и приносно значение. За нас те стават публично достояние чрез книгата „ Турски документи за убиството на Гоце Делчев“, 1992, Сkопje, превод и редакция Александар Стоjaновски. Публикуваните документи, от високопоставени военни и административни власти, са надежден източник и носител на ценна информация, не само за кончината на Гоце, но и за статуса на революционното движение. Съдържанието им е категорично доказателство, че турските власти разполагат с изпреварваща събитията разузнавателна информация разкриваща движението на водената от Гоце Делчев серската чета. Обсадата на село Баница, смъртта на Делчев и последвалият разгром на Организацията в серския район до голяма степен се дължи на шпионската мрежа, с която империята разполага. В доказателство поместваме няколко телеграми и съобщения от горепосочената книга намиращи се на страниците 18-19, 20-21, 22-23, 34-35. Турските официални документи в книгата разкриват, в една по-широка рамка, тежката, може да се каже безизходна, ситуация в която се е намирала Вътрешната революционна организация. Преследвани от българските стражари, редовната турска армия, башибозук, предавани от свои, революционерите не са могли да отлагат един неизбежен сблъсък с поробителя, състоял само няколко месеца след трагичната смърт на Гоце Делчев.
Въз основа на тайно проведено разследване от една седмица насам и получените съобщения от назначените шпиони се разбра, че в серските села Раховица, Баница, Фраштан и Мъклен и в техните околности обикаля една бунтовническа чета. На коменданта на дивизията е изпратено писмо, че е необходимо военните да насочат натам два отряда, за да ги преследват. Освен това от страна на администрацията беше изпратен и жандармерийски отряд. След като, в резултат на извършеното претърсване от страна на споменатите отряди, се разбра, че в гореспоменатото село Баница се крие една бунтовническа чета от двадесет души, тази нощ преди изгрев споменатото село беше блокирано. Като започна претърсването, се откри мястото, където бяха скрити бунтовниците. От показанията на един човек от жандармерията, дошъл от споменатото село, сражението започнало в единадесет часа. От страна на редовната армия и от запасния батальон на Прещина3 е изпратен още една пешеходна част от сто души и един конен отряд. Резултатът от действията на жандармерийския бинбашия спешно ще бъде изпратен. Изпратено. Заповед.
Вашият покорен слуга има чест да съобщи следното: Със сигурност научаваме за станалото сражение на близо двеста бунтовници с българската войска на десетия ден на април (23 април 1903 г.); потвърждава се изграждането на три кули от страна на България на частта от граничната линия, която стига до Церово в посока на Преслап, както и в посока Синанова чука и Караташ; и за някои декларации, изрзени пред юзбашията Хюсеин ага, който се намира в Якорит, от страна на българския юзбашия, който пристигна в Абрамова кула, която се намира на българската граница в района на Разлог.
Приложени са копия на двете телеграми, които пристигнаха от Главното командване на Трета царска армия и от командването на Девета царска дивизия в Серес с цел Негово височество да разпореди тяхното правилно дешифриране. Този въпрос зависи от Вашето разпореждане.
Сераскер (Нечетлив подпис)
Във вчерашната ми телеграма за проведената блокада в село Баница се съобщава: бунтовническата група всъщност се състояла от двадесет и един бунтовници. Заедно със злосторниците, които се присъединили от селското население, станали общо петдесет до шестдесет. Осигуряването на успеха на царската войска, която извърши блокадата е резултат на навременното пристигане на още два отряда, с което общата бойна сила на кавалерията се увеличи почти на триста войници. Както от страна на царската войска, така и от страна на жандармерията, къщите, където са се барикадирали бунтовниците, бяха добре блокирани, както и околностите на споменатото село. В резултат на сражението, което продължи точно тридесет часа, започвайки вчера сутринта в десет часа, до два часа днес, под покровителството на явното надмощие на Султана, единадесет бунтовници паднаха убити. От бомбите и динамита, които се използваха в големи количества по време на боя, част от къщите изгоряха. Те също изложиха няколко къщи на огъня, които обикновено използваха като складове за муниции. Повечето от бунтовниците останаха под развалините, във вътрешността на тези къщи, обхванати от огъня. Както можеше да се очаква, намериха ги мъртви. От царската войска загиналите са пет души, а осем са ранени.
Между водачите на гореспоменатите бунтовници се намира Делчев, както и водачите: Стефан и Ротка от България, солунчанинът даскал Костанов, дебърчанинът Атанас, савяклията Йорги Стоян и рондилията Йорги. От страна на един от бунтовниците, който бе пленен ранен, има показания и признания. А у споменатия Делчев, който падна убит, бяха намерени една карта, на която е показан Серският район, и упътване как се разрушава железопътна линия. Това се узна от завърналия се днес жандармерийски бинбашия, както и от писмото на командването. Според писменото съобщение на Командването, това, което е останало от бунтовниците, е напълно затрупано под развалините и е в разпокъсано състояние.
При все това, имайки предвид, че в писменото обръщение на вилаетските първенци от 24 март 1319 година (6 април 1903 г.) под номер 140, е съобщено, че четите, определени за предизвикване на размирици в Серес, Велес и на други места, ще се командват и ще се предвождат от Георги Петров и Делчев; че у Делчев са намерени такава карта и упътване; че споменатото село Баница се намира на два и половина часа разстояние от Серес; и че, според получената информация, ще се работи в Серес да се предизвика бунт в определен ден; било много вероятно да са имали намерение на вдигнат бунт, тайно пренасяйки на едно място в самия Серес динамита и бомбите, които бунтовниците използваха и запалиха, идвайки в течение на ден-два, по един, по двама в Серес.
Допълнителните сведения, които ще се получат в резултат на извършеите претърсвания в изгорените къщи в селото и на проведеното следствие, ще бъдат надлежно изпратени. За настаняване на изгоненото извън селото население от царската войска по време на сражението трябва да се съобщи на жандармерийския юзбашия и мулазима. Изпратено. Заповед.
До високопочитания Главен инспекторат на Царския Румелийски вилает. Могъщи мой господарю, Ваше превъзходителство!
Плененият ранен бунтовник в сражението в Баница, Георги, син на Стоян от Савяк, в протоколираните показания при днешния разпит казал, че техният убит ръководител Делчев, със своите привърженици, се е заклел на селяните за общо въстание; отсега нататък за споровете, които се появяват между селяните, да не се обръщат към властта, а вече да отправят жалбите си към българските даскали в селата, самите те, обикаляйки селата постоянно, при идване в тяхното село ще разглеждат оплакванията им; въставайки всички едновременно, ще превземат тукашните села; и разправял подобни измислици. Неотдавна Делчев с тридесет бунтовници вдигнал моста на Анджиста. След това Делчев, с неговия другар Димитре Стоян, отивайки в Солун, се намерили в Солунските събития, та и тука да извърши още някои сатанински злочинства. По време на тайното пътуване за Серес, обикаляйки близките села, пристигнали в споменатото село Баница. Във всяко село, съобразно големината му, се намира оръжие, а се очаквали още две хиляди пушки: хиляда броя от България и хиляда броя от Гърция през Солун. Най-напред специално се заели с убийството на няколко души от село Дутли, които предоставяли информация за бунтовниците на властта, натам били изпратени пет-шест души от техните другари. Те самите веднага били блокирани от царската войска и жандармерия. Техните водачи, заедно с Делчев и още няколцина, били убити. Обяснил, че и самият той тогава бил ранен. Тъй като прие да сътрудничи на следствието и за разширяване на информацията, ако по-нататък се получат важни сведения и ако се осмели да предава, ще се побърза веднага да се съобщи. Винаги на Вашите заповеди. 26 април 1319 година (9 май 1903 г.).
Мютесариф на Серес Мустафа Рикнедин.