“ …Позор си метна той когато свика съучастници и съмишленици на убийството, некои от които немат никакво съществувание като революционери, направи некакъв свой „учредителен“ конгрес и разцепи организацията. Позорът си той метна когато убиваше по друмища, селища и столицата македонски революционери подслонен зад некои агенти на “ чуждата“ нему българска власт, която се намеси така отвратително и с нечисти ръце по светото македонско Дело !

…Най-големия му позор обаче е клането, което се извърши в негово присъствие и по негова повеля на деветте македонски революционери, които са били като такива и ще бъдат в поробена Македония“