Виена, 4 Януарий, 1924 г.

От нашият човек в Милано, който има възможност да се движи между хора твърде близки до правителствените кръгове. В отговор на една моя молба да ми съобщи нещо около италиано-югославското споразумение и договор, получих дълго изложение, по-важните неща, от които ви съобщавам:

Военен договор между Югославия и Италия не е сключен. Слуховете за съществуването на такъв са лишени от основание. От изявленията направени от неаполския депутата Жиуита, се вижда, че Мусулини е имал намерението да нахлуе в Фиуме и Далмация още през Август м/иналата/ г/ одина/ -1923. За тази военна експедиция италианския военен щаб е бил концентрирал цела армия покрай границата. Чакали са удобния момент. Конфликта Янина-Корфу ангажира Италия в друга посока и е създал неприятна за Италия атмосфера в Европа, поради становището, което Обществото на народите по италияно-гръцкия спор. След това Италия е помислила за споразумение с Югославия, респективно с сърбите. Контарини е бил натоварен и той изработил проекта за споразумение. Преговорите са се водили в Белград.

Обрата в немеренията на Мусолини спремо Югославия  е настъпил след като е видял, че мъчно ще се реализира първата негова идея – да сближи Румъния, България и Унгария. Последната сключи с Италия само един търговски договор. Мусолини е срещнал съпротива в тая си политика и от страна на България в лицето на българския министър на външните работи, който е бил много резервиран когато е бил в Рим през месец Октомври. В Италия новото българско правителство нямало почти никакъв кредит.

Духът на италияно – сръбското сближение е: Италия си създаде чук и камшик, с който ще плаши и удря Гърция, България и Унгария, ако последните три държави се решат да водят политика, противна на нейните интереси. Към тия държави трябва да се прибави и Румъния. Срещу тях тя има / за да парира противодействието им / Перник, Кюстендил, Солун, Банат където се стреми сръбската държавна политика. Писах по-рано за слуха, че сърбите ще отидат в Солун. Това се потвърждава и от нашия човек, който казва, че Мусолини е дал дума на Пашич за поддръжка на една такава сръбска акция, разбира се, срещу ново, може би, отстъпки в Далмация. Подарява се хърватската земя за да се тури ръка на македонската такава. Сърбите чакат повече за един сръбски набег към Солун и такъв , мислили те, ще имат евентуално при размирици в Гърция, предизвикани от враждата между републиканци и монархисти-за наследството на гръцкия престол. Венизелос вижда опасността от Италия, Сърбия , па и от България, за която се явява една възможност да получи излаз на Бело море и за това е поискал: сближение с Италия и конкретно поискал е среща с Мусолини, който още не е отговорил на посредника – гръцкия пълномощен министър в Рим ; спрял е даже два гръцки вестника, които са писали лошо за Италия и са показали атинските политически кръгове, любезни и благосклонни към България. И Румъния се чувства застрашена от такава италианско политика и с това се обяснява отказа на последната да получи стомилионен заем от Франция. Италианците са неразположени срещу хърватите защото те са, които решително им се изпречват на пътя в стремежа да приберат всички земи, които изчерпваха спора между Италия и бивша Австро- Унгария. Италианците ще предпочетат да видят сърбите победители над малцинствата в Югославия, отколкото създаването на една Югославия на федеративни начала. Така резко се очертава, за сега, италианската политика спремо хървати, словенци па и македонци. Италианската преса пише против хърватите. Сега вече, по-малко от преди, можем да разчитаме на Италия – там не може да имаме даже и морална поддръжка, докато не стане някакъв конфликт между Италия и сърбите или не се измине време да поостарее побратимяването. Налага се, според мене, за да не възбуждаме големо подозрение в италианците, по-голема прикритост в отношенията с хърватите и  обратно.

Забележително е, че италианската преса от един-два месеца даваше специално измислени съобщения, които излизаха главно от Триест, в които се пише за въстание в Македония напролет, за засилването на македонската организация, за идването в Чужбина на Тодор Александров. Всичко това беше да се сплашат сърбите.

За да се види как италианците схващат смисъла на договора с сърбите ще цитирам неколко места от една статия на видния италиански журналист Растиняк : „ Мир в Адриатическо море ще настане когато всички спорни земи между Италия и Австро-Унгария се дадат на Италия. …    Бъдещето на Югославия е в стремежа и на юг. …..Нема защо сърбите да хабят сили за една безплодна борба с Италия без да имат някаква надежда за победа – напротив, те, сърбите, биха направили невъзможно реализирането на техната политика в истинската посока на техните интереси. Да се разреши приятелски и с взаимно доверие адриатическата проблема, за Сърбия значи да развърже възела на своята история и своето бъдеще“

С сърдечен поздрав: Лоенгрийн