„ .. Вие не виждате, че не сте над Македония, че не сте Вътрешна, а Външна М.Р.О. Вътре нема нищо: ни Ц.К., ни мрежа от комитети градски и селски, ни войводи, ни чети, ни трескава революционна дейност, нищо… “

„ ..С кои очи ти ще кажеш на по- долните от тебе: „Хайде вътре!“  Революционери вън от Македония се наричат върховисти. Който не ще да носи това позорно име, да влезе вътре. Ако не може постоянно, поне през пролетта, лятото и есента, до като падне шумата се оголи гората. Ти немаш това право и никой не е длъжен да те слуша. Тия, които са влизали да извършат някоя акция, не си влизали по заповед на Иванчо от Цип, а на Ив, Михаилов , член на ЦК на В.М.Р.О. Едно време с нетърпение се чакаше да пукне пролетта, да разлисти гората та да поникне тревата, а сега: ядем и пием и се зъбим на тирана от свободна България.

-Ама тогава беше Турция, а сега са Сърбия и Гърция.

-Да, за този, който е решил да умре за свободата, никаква разлика не може да го спре. И тогава смъртта ги чакаше, и сега. Или сега смъртта е станала по-страшна? Не, но по-лесно е и по-умно е да пратиш другите на явна смърт, отколкото сам да идеш на такъв риск.

Освен това борбата днес иска и  ни налага тая тактика с по-малко жертви по-голям ефект.

-Прекрасно. Защо ви е тогава организация с толкова души-дармоеди? Не може ли поне некои от тех да се преоблекат на селяни и дегезирани да влезат вътре, да поживея по градове и села, да кажат по две топли думи на жадните за свобода, да основат мрежа от комитети- и това невъзможно ли е? ..“

„.. Или живота на Иванчо е по-скъп тоя на Тодора?

– Да, загине ли и Иванчо, загива и организацията! Организацията не е дала до сега конспиратор като Иванчо. Той превишава и Тодора-за това ние трябва да го пазим и да не го излагаме на рискове.

 -Отлична защита на егоизма. Така ли ти си викал на Тодора: „ Ти си седи скрит под стъклен калпак и само с пръст ни заповядвай, какво да вършим.“ Но Тодор не седеше, не стоеше на едно место, не се бавеше в София, не се подаваше на ласки, защото знаеше, какво значение има личния пример. Подобни ласки са опасни за неопитен и с слаб характер човек. Сега разбирам защо си станал високоумен и защо не искаш да влизаш. Приятели с телешки възторг от твоето гениално изкуство-да пращаш атентатори и убийци, съветници, които немат личен опит, могат да изпадат благоговение и да направят човека да полудее и к като Нерона да вика: “Какъв гении умира! „ Гоце, Даме, Матов, Тодор и много  други загинаха и пак организацията остана, та сега Ванчо, който още не е влязъл вътре, който не е извършил дела, свързани с голям риск за живота му, който се хвали и гордее само с това, че изпратил атентатори и убийци, който с чужди подвизи и рискове се кичи-този Ванчо, ако загине и организацията щела да загине. Та от това по-лесно има ли да изпратиш на смърт човек, който е решил да умре? ..“