НАЦИОНАЛНИТЕ ВРАЖДИ И ТУРЦИТЕ В МАКЕДОНИЯ.

Напоследък положението в Македония се влоши значително. Националните вражди, които съществуват между християнското население там, от неколко време насам, захванаха да вземат от ден на ден все по големи размери. Сблъскванията местните революционни чети и ония, които идат от вън не да воюват за свободата на поробеното население против врага, а за да подържат враждите, показват най ясно, че националния антигонизъм в Македония е в пълния си разгар.

В създаването на това тежко за поробените положение не безучастна е и самата турска власт, която, благодарение на антагонизма на християнското население, на неговата неспособност да се сплоти в едно и да предприеме обща акция против съществующия режим в Македония, вилнее и до днес там.

Турските управници, когато съзреха зародиша на незадоволствието между македонското християнско население от царующия режим, можаха да предвидят последствията му. Те вече имаха пред очи минали примери, които беха състояние да им покажат до къде ще изведе това незадоволство, ако обхване целото население, ако населението еднодушно предприеме акция за премахването на тоя режим. Примерът на Сърбия, Гърция, България и др., които беха освободени благодарение на единодушието на населението и то след възстание, беше още пред очите им. Ето защо за да ,се спре народното незадоволство, за да :е разедини Македонското население и да се вкара ненавист между ония, които требваше да се опълчат срещу общия неприятел, Турция намери, че най-ефикасно в случая ще бъде създаването на национални пропаганди в Македония. Това не бе мъчно се постигне. Известни беха вековната умраза между българите и гърците и техните разногласия. Обаче, за а се отслаби още повече засиления български елемент, който захвана, своите движения, да застрашава спокойствието на страната, требваше да се създаде нов конкурент, който да усnеe да разедини компактната българска маса. Такъв Турция намери в лицето на сръбската пропаганда. За да се смирят, обаче, и гърците, които почнаха да заявяват некои претенции, създаде се куцовлашкия въпрос. Най-напред се започна с удовлетворение на училищните искания, а по късно и църковните на сърбите и власите. За Турция това удовлетворение, не само че не представляваше никаква опастност, а напротив, то бе твърде износно, защото ясно бе, че като се създадат хора възпитани от разните пропаганди, те ще всеват винаги разногласия между масата, ще си противодействуват и ще парализират по този начин деятелността си. Резултата на всичко това не закъсне, това, което искаше Турция, днес е осъществено. Раздорите и разцеплението между християнските народности в Македония е постигнато вече. Турция днес е много по-спокойна от преди за съдбата на Македония, защото знае, че това, което предприемат едни от християните, другите ще се противопоставят и ще го развалят.

От всичко това Турция не може да не бъде доволна. Тя не може да не бъде радостна, когато вижда, че националните борби отвличат населението и то не мисли за игото, под което се намира, а заедно с това и мисълта за подобрение на положението, като че ли се забравя и борбата против турския режим, като чели престана. И само благодарение на това Турция ще има възможност да си отпочине и въздъхне свободно след толкова тревожни минути създадени ней през миналите години. Тя ще може, изтощена вече, да събере отново силите си, за да посрещне една нова борба, която ще се начене с по-големо напрежение от едно разочаровано вече в подобрението на положението си население. Борбата ще се почне след разпръсването и прогонването там от гдето са дошли тези своего рода външни Освободители, когато населението ще отрезвей и разбере, че в Македония не требва да има место за пропаганди, които само разединяват населението, че всички требва да действуват единодушно против тиранина, за да извоюват свобода и сносен  живот. Дано само времето, когато ще настъпи съзнанието, да не бъде далеч!