15 юния 1903.

Барбенко, който, като кореспондент /в. Новое время /, има отношение с Македонците, ми разправи днес следното: Трябва да е истина обстоятелството, че Ф. /ердинанд / е накарал Цончева да напусне войската за да се тури начело на Македонското дело, като го произведат и генерал. Той знае, като потвърждение следния факт. Решено било Цончев да заеме местото на Сарафова, на това се съгласил и Конгреса, който се събрал в София, но Сарафов изпъдил генерала и отказал да му предаде работите, като го укорил, че не бил приятел на Македонците, а бил дворцово оръдие. Дълго време Цончев носи тоя укор в печата и го носи още и днес. Тоя укор обаче не може да е съвсем безосновен, напротив всичко показва, че е основателен и че княза си е служил с Цончев с помощта на Паприков и други.