“ …Нуждно е да се обърне вниманието, както на европейските, така и на българското правителства върху един неоспорим факт, а именно върху този : Най-ужасно от 20 години насам се избива от турци едно грамадно количество народ. И то где? Отвъд Родопа и Рила Планини. И то защо? Защото този народ не е искал да бъде вечно безсловесно животно, а е издигнал гласът си против 500 годишното си робувание под тежкото турско иго и защото е поискал да строши гнъсият си ярем веднаж за винаги. Европа вижда ли този факт? Вижда, но през прести.  Българските министри виждат ли го? Само те не го виждат, и то по две съображения — първо защото са заслепени от злотворния и дребния егоизъм и второ защото те по-добре предпочитат да са окичени с оредените на Кървожадния Хамид и да бъдат на власт, от колкото да пазат интерссите на страната си. Да! За това, макар, всекой и да знае този грозен и печален за България факт; но ний пак ще им обадим нещо, а именно това: че ний виждаме, че всичко което се върши в Македония и Одринско се върши пред очите им и, че и в тези минути даже, когато пишем тези скромни редове, близо до нас, там зад Доспат Рила-планини турците убиват, палят, грабят и колят нашите бащи, майки, братя и сестри, а малките деца ги съсичат на късчета, макар и да са в нищо невинни; те знаят, че жителите от тези места ги изгарят живи в къщите им; те знаят, че цела Македония са я обърнали на касапница с човешки меса; те знаят, че всичко е потънало в невинна християнски кърви; те знаят, че турците разпарат непразните жени за да убиват децата им от отробите им; те знаят, че кучетата гризът по улиците девическите черепи, че всичко това е ужасно и грозно и че требва да вземат мерки. А техните биволски сърдца тръпнуватъ ли? Не. Те пак не искат да се смилат над еднокръвните си и еднородните си братя. Те стоят хладно-кръвни без да ги трогнат тези ужасни и кървави сцени.

За това ний пак им казваме, че е време вече да се завземат систематически да запазят интересите на страната, т. е. време е вече да не ламтът за хлопатари, звънци, тенекета и разни други дрънкалки; важното да се продават интересите на страната само и само за да окачат разни дрънкалки по бездушните си гърди, това е позор!

Като виждат обаче всичките горе изброени ужаси, а те какво казват ? Те начело с министър председателът си ето какво казваха в народното събрание: „ В Македония владее пълна свобода, а всичко което се говори за македонски ужаси и насилия е преувеличено“ ; — Да, имат право, всичко е преувеличено, защото всичките села не са изгорени, има и не изгорени; всичките девици не са; обевчестени, нъкои са се отървали; всичките непразни жени не са распрани, има некои гдето преди да ги распорят раждат децата мъртви; всичките мъже не са избити има още живи, които се готват да развеят знамето на свободата; всичките избити деца не са малолетни има и големи;  цела Македония не е потънала в кърви, има и сухи места по нея; туй що казваме, че кучетата по Македония гризът девически черепи, съвсем не било верно, защото но са само от девици, а има както от момчета, така и от стари хора, даже и от деца, които умаляват факта. Да !!

Децата, за които се говори по-горе, че са били съсечени на късчета те са набодвани и умирани на щика на низамина: „там дето има един заклан, вий турете двама; вий удвоявате числото на убитите и пр. и пр.“ Да, тъй казват българските министри.

Те казват още и това : „вий забравяте, че тук има въпроси и че всякоя държава има своя въпрос: „Русия в Цариград, Англия в Индия. Австрия в Солун, Прусия в Франция и т. н.“

Е добре, г-да министри. Европа ако има своите въпроси, ами България нема ли своят въпрос? Да, и България има тоже своят въпрос. Българския въпрос е този : да пази Македония, защото инък България в едно не далеко бъдеще ще бъде покорна плячка на своите врагове. За това всеки българин требва да знае, че всичкото бъдеще за България е там. Затова българските министри трябва да оставят настрана Султановите ордени, а да се заемат систематично с македонския въпрос, защото този въпрос – е въпрос български, ако не направят това, те ще бъдат проклети от потомството….“