Наред всичко констатирам, че всички тия държави имат желание да си присъединят Македония или пък да я разделят с другите претенденти, като всека за себе си запазва по-големата част. Преди половин век, християнското население си мислеше, че принадлежи па гръцкото племе. От около четиридесет години, много по-рано от създаваното на българското княжество, в Македония стана събуждане на народното съзнание в българското население, Cан Стефанския договор, който съединяваше България от всичките области на Турция в една автономна държава, освети и утвърди усилията на две поколения увлечени в идеята на българското единство. Берлинския договор се сматря от тех като ужасна неправда. Македонските емигранти, избягали в България, основаха дружества за да развалят „убийственото дело“ на Европа, изпратиха в Македония чети, които обещаваха, но всъщност влошиха още повече положението в общността. Това движение беше националистично. То трая до сваляне от престола на българския княз Александър Батенберг. От тогава министерството на Стамболов, което жестоко преследваше македонците; личния режим на княз Фердинанд, който съсипа България, разстрои политическия и живот и компрометира нейната икономическа бъднина, амбициите на младите македонци сматряни като натрапени в България и жадни да развият дейността си в своето отечество; най-сетне и особено пропагандата на революционните вестници, проникнати от морални и социологични идеи, – всичко това предизвика в България едно благоприятно течение за автономия на Македония. Само държавните люде, площадите, политикани и некои оратори, които биеха тъпана ( навред един и същ ) на патриотизма и на „историческата задача“ само тия именно хора са противни на движението за автономия. Умерените такива има ги навред, са се присъединили към програмата за автономия, но с тайната надежда, че българското общество ще успее да обърне в своя полза идеята македонската автономия. С една дума, българския народ храни големи симпатии към македонското движение и го подържа материално и морално…

….Българското правителство бе поканено от Великите сили да тури край на македонското движение. Тази покана се обяснява чрез макиавелизма на българското правителство, което за да си даде значение пред Великите сили, на няколко пъти ги е уверявало, че може да спре македонското движение. Против тия изменнически уверявания, Върховния Македонски Комитет протестира, когато те се направеха, чрез една крайно остра декларация. Но Великите сили взеха акт от тия  уверявания и поканиха Българя да вземе мерки и тури край на опасните агитации на Македонците. От тук се явява затруднението за България, както и видимото и участие в  македонското движение, за което тя заяви, че го държи в ръцете си, но което не можеше вече да унищожи.

…Струва ни се, че Европа би тръбяло да вземе друго решение, което, впрочем и се налага и от идеята за законност, а именно да изисква от Турция приложи член XXIII от Берлинския договор, който говори за Македония. Султанът се готви да коли македонците; те се готвят да възстанат. Ако те се оставят да направят това, Македония ще стане грамадна гробница. Европа би могла да вземе едно друго поведение, а не да стои с кръстосани ръце. Тя не иска да направи това. Остава да cе види дали в Европа има обществено мнение достатъчно силно да я накара на това.