Еторе Лоди, Генерал-майор

1890- 1958

1928 – Полковник

1932 – Военно аташе в Шанхай

1934 – Командващ офицер Егейско смесен крило

1940 – Командващ 3-та въздушна дивизия Кентавър

Монтана, 10 юлий 1928 г.

Мили Приятелю,

От много време не чета редовно италиянските вестници и следователно научих за смъртта на бедния генерал Протогеров едвам днес от в. Ла Бюлгари от 10 т.м.

Незная нищо за мотивите, нито за начина по който се е случил тоя толкова тъжен факт!

Утре тичам в Рим за да науча нещо по това. Не можете да си представите как ме натъжи тази новина! Не правя никакви заключения, защото не зная нищо, но Вие ще разберете лесно душата ми.

Един македонец по-малко, а това е вече следователно една голяма загуба. Познавам интимно бедния гежерал. Познавах големите му добродетели и неговите малки недостатъци, които недостатъци беха нищо пред величието на неговият патриотизъм и неговата любов към нещастната му Родина.

Пожелавам неговите убийци да не бъдат македонци, да не бъдат българи и тоя срам да падне върху неприятелите/ враговете / на Македония!!

Изчезването на генерал Протогеров в този момент на „узреване„ е за мен най-тежко, но нека Бог направи жъ иай~тежко,ио лека Бегъ направи, щото неговата смърт вместо да забави, да ускори стъпките на македонската революция. Вие знаете моята мисъл върху това и за това безполезно е да се обясиавам повече.

Не мога да пиша повече, защото вълнението ми притиска сърцето. Бъдете добър да положите едно цвете от мое име и от моята мисъл върху гроба на великия приятел.

Македонците умират, но Македония живее и става все по-велика.

Горе, проче, сърдцата!

На Вас и на всички приятели моите най-живи съболезнования и най-братски поздрави.

                                                                 Ваш полковник Етторе Лоди