Роден е през август 1842 година в град Ресен Македония.
В 1869 се присъединява се към Вътрешната революционна организация.
Участва в Сръбско-турската война от 1876 година като съратник на войводата Цеко Петков.
Участва в Априлското въстание с четата на поп Харитон Халачев, като заедно с 6 другари успява да се спаси след сражението в Дряновския манастир.
Филипович е осъден на заточение, откаран е в Русе, където се среща със Стоян Заимов, и оттам в Диарбекир. В Диарбекир успява да излекува детето на пазача си и с негова помощ избягва и заминава за Одеса, където се сформира Българското опълчение. Постъпва в Първа дружина и участва в сраженията при Шипка по време на Руско-турската война.
Участва в бунтовното движение в Западна Македония в 1879 година.
В 1885 година при избухването на Сръбско-българската война е доброволец в Българската армия и служи като лекар.
През Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение лекар в санитарна команда на Кюстендилската дружина, нестроева рота на 7-а Кумановска дружина.
Награден с множество ордени и медали сред които: Руски сребърен медал за Освободителната война; Бронзов медал учреден от княз Александър 1880 г.; Сребърен медал от сръбско-българската война 1885 г. ; Сребърен медал
Предишна публикация
„ Автономия – такъв е и съвременния лозунг на македонската партия за действие, с която е съгласно в това грамадното мнозинство на местното население.“Следваща публикация
80 години от смъртта на Кирил Пърличев