В два различни момента от снощния разговор чухме съобщението ти за предстоящо изпращане на Трайчо Чундев / в Македония със задача да извърши атент / от една страна и от друга опасението от нахлуване на селяни от Брегалнишко в България.
По тава искам да се изкажа след като съм мислил снощи и днес.
Аз съм се съгласил на акциите, които се вършат или са на път да се извършат при предположение, че те не могат „законно и формално“ да оправдаят една въоръжена мярка от сръбска страна против България.
Ако не се лъжа, така се е мислело и от другарите и за това сме подържали тезата, че българската държава трябва да си намери нравствените и юридически позиции, които да я запазят от хищническите намерения на сърбите. Защото що се отнася до намеренията на тези последните, нема и не може да има у нас никакво съмнение; само че за реализиране на това намерения нужен е на сърбите един горе-доле формално установен повод даден от българската държава. С нашите акции, значи, сметали сме до сега, че такъв повод не им се дава.
Сага ти допускаш / снощи допусна / едно въоръжен нахлуване на изстрадалите селяни от Брегалница в Кюстендил, Перник, София. Ако има основание да се допуска това – ти не ги изказа и аз лично не ги допускам, защото Сърбия, най-милитаристичната държава на Балканите, не ще може да представи подобна акция пред О.Н., пред Англия, Франция и Италия пред целия свят, като „ народно негодувание“ срещу атентаторите, което не могла да удържи и което да може да изкупи срещу 10, 20 или 200 милиона обезщетение – не остава, освен да се отмени изпращането на Трайчо Чундев и преустановяване на всякакви други планирани акции до установяването на положение, което да изключи вижданата от тебе перспектива.
Бележка от К. Пърличев : Вън от раздвоеността Михайлова, онова, що поразява най-много в случая, то бе допускането от негова страна, щото селяните от Македония да навлязат в България и, както казваше сам Михайлов, да се отдадат на безчестия и грабеж. За да не станел свидетел на подобна евентуалност Михайлов казваше, че е готов да си вземе куфара и да замине някъде в Китай.
За добра чест атентатите се извършиха без да се сбъднат лошите предчувствия на малоумния Михайлов, който зле е познавал даже селяните от своя роден край, и за зла чест той остана, за да достави на света страшната гледка на разрушения причинени от него на Македонското дело през последните три години.
Synergie A.M.
писмо на К. Пърличев до И. Михайлов, 1927 г.
Автор: К.Г.П.
6.12. 1927 г.
Драги Радко,
В два различни момента от снощния разговор чухме съобщението ти за предстоящо изпращане на Трайчо Чундев / в Македония със задача да извърши атент / от една страна и от друга опасението от нахлуване на селяни от Брегалнишко в България.
По тава искам да се изкажа след като съм мислил снощи и днес.
Аз съм се съгласил на акциите, които се вършат или са на път да се извършат при предположение, че те не могат „законно и формално“ да оправдаят една въоръжена мярка от сръбска страна против България.
Ако не се лъжа, така се е мислело и от другарите и за това сме подържали тезата, че българската държава трябва да си намери нравствените и юридически позиции, които да я запазят от хищническите намерения на сърбите. Защото що се отнася до намеренията на тези последните, нема и не може да има у нас никакво съмнение; само че за реализиране на това намерения нужен е на сърбите един горе-доле формално установен повод даден от българската държава. С нашите акции, значи, сметали сме до сега, че такъв повод не им се дава.
Сага ти допускаш / снощи допусна / едно въоръжен нахлуване на изстрадалите селяни от Брегалница в Кюстендил, Перник, София. Ако има основание да се допуска това – ти не ги изказа и аз лично не ги допускам, защото Сърбия, най-милитаристичната държава на Балканите, не ще може да представи подобна акция пред О.Н., пред Англия, Франция и Италия пред целия свят, като „ народно негодувание“ срещу атентаторите, което не могла да удържи и което да може да изкупи срещу 10, 20 или 200 милиона обезщетение – не остава, освен да се отмени изпращането на Трайчо Чундев и преустановяване на всякакви други планирани акции до установяването на положение, което да изключи вижданата от тебе перспектива.
Бележка от К. Пърличев : Вън от раздвоеността Михайлова, онова, що поразява най-много в случая, то бе допускането от негова страна, щото селяните от Македония да навлязат в България и, както казваше сам Михайлов, да се отдадат на безчестия и грабеж. За да не станел свидетел на подобна евентуалност Михайлов казваше, че е готов да си вземе куфара и да замине някъде в Китай.
За добра чест атентатите се извършиха без да се сбъднат лошите предчувствия на малоумния Михайлов, който зле е познавал даже селяните от своя роден край, и за зла чест той остана, за да достави на света страшната гледка на разрушения причинени от него на Македонското дело през последните три години.
К. Пърличев
1931 г.
